— Е, знам ли, намерили са пари отнякъде.
— И така да е било, на тяхната възраст имат право на частична финансова компенсация от социални грижи.
— Което означава, че в социални грижи трябва да има документ. А ако Милдред не е подала молба за помощ, ако твърди, че е плащала от собствения си джоб…
— Тогава ще проличи по банковите й сметки — довърши Джоун. — Точно това проверява Ренълдс. Когато попитал как е плащала на жената, за да се опитат да я открият, Милдред взела да мънка. Той премълчал, защото не искал да събужда подозрения. Изпратил е агенти да наблюдават улицата — отдалече, за да не я подплашат. Не иска Милдред да се опита да бяга.
— Значи ако всичко това е вярно, тя може да знае кой държи Бруно.
Самолетът вече се приземяваше, когато телефонът на Джоун иззвъня.
— Да. — Тя изслуша съобщението, благодари, изключи телефона и се обърна с усмивка към Кинг. — Господи, понякога ФБР върши истински чудеса. Няма молба до социални грижи, няма чекове на името на болногледачката, няма и теглене на пари в брой. И най-интересното: Бил Мартин е имал застраховка за половин милион долара в полза на Милдред. ФБР го знаеше и преди, но смятаха, че не е имала интерес да го убие, тъй като той бездруго щял да почине скоро, а застраховката била направена преди години. Сега смятат да арестуват Милдред. Тя се е обадила на Бруно, навярно от телефонна кабина.
— Не мога да повярвам, че би убила съпруга си за пари. Изглеждаше толкова предана.
— Шон, скъпи, при целия ти опит и ум трябва да знаеш едно: нищичко не разбираш от жени.
44
Когато се яви във вашингтонската централа на тайните служби, Мишел узна, че поне шест месеца й предстои да бъде прикована към бюрото си.
— Имам две седмици неизползван отпуск. Бих искала да ги взема сега — каза тя на началника си. Той поклати глава. — Защо? Едва ли ще имам някакви сериозни задачи.
— Съжалявам, Мик, заповедите идват отгоре.
— От Уолтър Бишоп?
— Не мога да ти кажа. Извинявай.
Тя тръгна право към кабинета на Бишоп. Какво можеше да загуби?
Първите му думи не бяха окуражаващи.
— Вън! — кресна той.
— Две седмици отпуск, Уолтър. Полагат ми се и държа да си ги взема.
— Сигурно се шегуваш. Искам те тук, да си ми под око.
— Не съм дете. Мога и без твоя надзор.
— Смятай, че ти е провървяло. И приеми един съвет от мен: стой настрана от Шон Кинг.
— Какво, сега и приятелите ли ще ми подбираш?
— Приятели? Около него непрестанно умират хора. Ти самата едва не загина.
— Той също!
— Нима? Аз пък чух друго. Той се е отървал с цицина. На теб едва не ти откъснаха главата.
— Коригирай си мерника, Уолтър.
— Знаеш ли, когато убиха Ритър, плъзнаха слухове, че Кинг е взел подкуп, за да си затвори очите.
— И после да застреля убиеца. Логично ли ти се струва?
— Кой знае? Но я погледни как живее сега. Има голяма къща, печели солидно.
— Е, да. Колко гениален план е измислил да съсипе живота си.
— Тъй че може да е очистил някого. Някой, с когото е сключил сделка преди осем години и който сега изисква да му се плати.
— Това е лудост.
— Нима? Мисля, че преценката ти е сериозно разклатена от мисълта за един симпатичен мъж, с когото вечно се случват беди. Опитай се да разсъждаваш професионално и може зрението ти да се избистри. Междувременно от теб не се иска нищо друго, освен да седиш пред осигуреното с държавни пари бюро.
Телефонът иззвъня и Бишоп грабна слушалката.
— Да? Какво? Кой… — Лицето му стана червено като домат. Той затръшна телефона и без да поглежда Мишел, тихо каза: — Взимай си отпуска.
— Какво? Не разбирам.
— Не си единствената. Пътем можеш да си вземеш пистолета и служебната карта. А сега се пръждосвай от кабинета ми!
Мишел побърза да се измъкне, преди гръмовержецът да е размислил.
В същата сграда, от която в момента излизаше с пистолет и значка озадачената Мишел, неколцина мрачни мъже се бяха събрали в една заседателна зала. Те представляваха тайните служби, ФБР и Федералната шерифска служба. Мъжът начело на масата тъкмо приключваше телефонен разговор.
— Добре, Максуел официално се води в отпуск.
— Отпускате й въжето, та да се обеси сама? — попита представителят на ФБР.