Не знаеха отговора.
Беше късно утро, когато двамата потеглиха обратно към Райтсбърг. По предварителна уговорка Паркс и Мишел дойдоха у Кинг на обяд.
Мишел и Паркс бяха донесли китайска храна. Настаниха се на задната веранда да хапнат и да обсъдят случая.
— Предположих, че вие двамата ще сте изгладнели от детективските усилия — каза Паркс, похапвайки с апетит от кисело-сладкото пиле. — Чух от ФБР, че покрай историята с Бруно сте навъртели доста километри по авиолиниите.
— Много километри и малко резултати — отговори Кинг.
Джоун отдели няколко минути, за да разкаже за най-новите резултати от разследването и разговорите с Милдред Мартин и Катрин Бруно, както и за липсата на разговор със Сидни Морс.
— Изглежда, че Питър Морс е ударил голямата печалба — каза Мишел. — Интересно, къде ли е той?
— Бих заложил на Охайо — обади се Кинг. — Някое уютно слънчево местенце.
— Звучи чудесно — заяви Джоун. — И аз бих искала да опитам.
Паркс прегледа бележките си:
— Добре, Мишел ме осведоми за разговорите ви с онзи приятел на Рамзи от колежа „Атикъс“… Хорст ли се казваше?
— Джорст — поправи го Мишел.
— Точно така. И доколкото разбирам, той не е хвърлил светлина по неясните въпроси.
— Очевидно Рамзи е ненавиждал Клайд Ритър — каза Кинг.
— Само на политическа основа ли? — попита Паркс. — Или има и още нещо?
Кинг сви рамене.
— Рамзи е бил активен участник в протестите срещу Виетнамската война, свръхактивен радикал от Бъркли, поне на млади години. Ритър беше бивш телевизионен проповедник, дотолкова консервативен, колкото Рамзи е бил либерален. По дяволите, ако Ритър имаше пистолет, сигурно пръв щеше да застреля Рамзи.
— Вярвам, че си струва отново да проверим Торнтън Джорст — каза Мишел. — Всичко, което ни каза, звучеше логично, дори прекалено логично, сякаш сам попълваше празнините и ни казваше точно каквото сме отишли да чуем. А и в държането му имаше нещо не съвсем обичайно.
— Интересна теория — отбеляза Джоун и отпи от чая си.
— След това продължаваме с Кейт Рамзи веднага щом се прибере в Ричмънд — добави Мишел.
— Какво стана с връщането ти на служба? — попита Кинг.
— Разрешиха ми отпуск.
— Виж ти — сепна се Джоун, — не помня тайните служби да са били толкова отстъпчиви.
— Мисля, че нашият приятел от шерифската служба има нещо общо.
Всички се вгледаха в сконфузения Паркс. Той остави клечките и отпи глътка вино.
— Хубаво е.
— Няма начин да не е — отвърна Кинг.
— Скъпо ли е?
— Цената често няма нищо общо с качеството на виното. Тази бутилка струва някъде около двайсет и пет долара, но трудно ще намерите по-добро бордо дори и на тройна цена.
— Наистина трябва да ме просветиш в тази област, Шон — каза Джоун, преди отново да насочи поглед към Паркс. — И тъй, Джефърсън, да поговорим за ненадейното измъкване на агент Максуел, което си организирал. На какво дължим този великодушен жест?
Паркс се покашля.
— Добре, ще говоря направо. Съгласна ли си? Не си падам много по тайните работи.
— Звучи превъзходно — каза тя. — Цялата съм в слух.
— Джоун, остави човека на мира — прекъсна я Кинг и се обърна към Паркс. — Говорете.
— Беше оформена работна група с участието на ФБР, тайните служби и федералните шерифи. Целта е да разберем що за каша се е забъркала с изчезването на Бруно и убийствата на Хауард Дженингс, Сюзан Уайтхед, Лорета Болдуин и съвсем неотдавна — на Милдред Мартин. За Болдуин и Мартин знаем категорично, че са убити от един и същ човек или група от хора.
— Оттук нататък — намеси се Мишел — всичко тръгва по логична верига. Болдуин е свързана с Ритър, а Мартин — с Бруно. Следователно ако убийствата на Болдуин и Мартин са свързани, значи трябва да има връзка между Ритър и Бруно.
— Може би — отбеляза предпазливо Паркс. — Засега не искам да прибързвам с изводите.
Кинг излезе за малко. Когато се върна, подаде на Паркс лист хартия с копие от бележката, която бе намерил върху трупа на Сюзан Уайтхед. Сетне хвърли поглед към Джоун, която трепна, но веднага стана и зачете през рамото на Паркс.
Паркс привърши текста и вдигна глава.