— Добре — намеси се Паркс. — Скот вероятно отпада. Но да се върнем на онзи Денби. Кой беше той?
— Шеф на щаба на Ритър — отговори Джоун.
— Имаш ли представа къде е сега?
— Не. — Джоун се озърна към Кинг. — А ти?
— Не съм виждал Денби, откакто загина Ритър. Сякаш потъна вдън земя. Нямаше шанс да се прилепи към някоя от големите партии. Мисля, че общуването му с Ритър го беше превърнало в парий.
— Знам, че изглежда крайно невероятно с оглед на политическите им убеждения, но възможно ли е Денби и Арнолд Рамзи да са се познавали? — промърмори замислено Мишел.
— Е, струва си да проверим — заяви Паркс.
— Списъкът на заподозрените расте в геометрична прогресия — отбеляза Джоун. — А дори не сме сигурни да ли има някаква връзка между отделните линии на разследване.
Кинг кимна.
— Има много възможности. Ако искаме да разплетем кълбото, трябва да работим заедно. Мисля, че мога да говоря от името на шерифа и Мишел, но какво да кажем за теб? — обърна се той към Джоун.
Тя се усмихна кротко.
— Разбира се. Стига всички да са наясно, че моето участие има определена финансова цел.
46
Те разпънаха проводници с точно определена дължина и ги свързаха с експлозивите, разположени в носещите точки на конструкцията. Работеха бавно и методично, защото в този момент на операцията нямаше място за грешки.
— С безжични детонатори се работи много по-лесно — каза „пазачът“ Симънс на съучастника си. — И нямаше да се наложи да мъкнем тия проклети кабели.
Човекът с буика прекрати работата и се обърна към него. Двамата носеха пластмасови каски с вградени прожектори, защото наоколо беше непрогледен мрак. Сякаш се намираха дълбоко в земните недра, където не прониква и лъч светлина.
— И също като мобилните телефони в сравнение с кабелната мрежа, са ненадеждни, особено когато трябва да проникнат през хиляди тонове бетон. Мълчи и прави каквото ти е казано.
— Просто изказвам мнение — промърмори Симънс.
— Не ми трябват мнения, особено от теб. Вече ми докара предостатъчно неприятности. Мислех, че си професионалист.
— Наистина съм професионалист.
— Тогава го докажи! Писна ми от любители, дето само се мотаят и не изпълняват инструкциите.
— Е, Милдред Мартин вече няма да се мотае. Ти се погрижи за това.
— Дано да ти е за урок.
В ъгъла имаше мощен преносим генератор и човекът с буика се зае да проверява таблото, проводниците и резервоарите.
— Сигурен ли си — отново се обади Симънс, — че ще ни даде необходимата мощност? За всичко, което си планирал, искам да кажа. Доста ток ще трябва.
Човекът с буика дори не си направи труда да го погледне.
— Дори в излишък. За разлика от теб, аз знам точно какво върша. — Той посочи с гаечния ключ към голяма намотка проводници. — Само имай грижата кабелите да бъдат свързани както трябва. С всяка от точките, които ти посочих.
— А ти, разбира се, ще провериш какво съм направил.
— Разбира се — отвърна грубо човекът с буика.
Симънс погледна сложното контролно табло, монтирано в отсрещния ъгъл.
— Хубава работа. По-добра не съм виждал.
— Млъквай и го свържи както ти наредих — отсече човекът с буика.
— Няма забава без светлини и озвучаване, нали?
Двамата се заеха да внасят с ръчни колички тежките сандъци, като вадеха съдържанието и грижливо го подреждаха в друг ъгъл на огромното помещение. По-младият мъж огледа един от предметите.
— Добре си ги направил.
— Трябваше да бъдат колкото се може по-точни. Не обичам мърлявата работа.
— На мен ли го казваш?
Докато вдигаше един тежък сандък, Симънс внезапно направи гримаса и се хвана за ребрата. Човекът с буика го изгледа свирепо:
— Така ти се пада, задето си науми да удушиш Максуел, вместо просто да я застреляш. Не ти ли е хрумвало, че агентите от тайните служби често са въоръжени?
— Обичам жертвите да усетят присъствието ми. Просто така работя.
— Докато работиш за мен, ще се съобразяваш с моя стил. Имаш късмет, че куршумът само те одраска.
— Ако беше нещо сериозно, вероятно щеше да ме оставиш да умра.
— Не, аз съм състрадателен. Щях веднага да те застрелям.
За момент Симънс се втренчи в съучастника си.