— Какъв например? — рязко попита Кейт.
— Например ако някой друг уважаван от него човек го е помолил да се включи в заговор за убийството на Ритър.
— Това е невъзможно. Само баща ми стреля по него.
— А ако другият се е изплашил и не е стрелял?
Кейт седна зад бюрото и пъргавите й пръсти отново подхванаха геометричната игра с молива и линийката.
— Имате ли доказателства? — попита тя, без да вдига очи.
— Ами ако имаме? Това ще разбуди ли паметта ти? Сещаш ли се за някого?
Кейт понечи да каже нещо, но веднага млъкна и поклати глава.
Кинг погледна снимката върху лавицата, после стана и я взе. Оказа се фотография на Реджина Рамзи и Кейт. Трябва да бе правена по-наскоро от онази в кабинета на Джорст, защото Кейт изглеждаше на деветнайсет-двайсет години. Реджина беше все тъй красива, но в очите й имаше нещо ново, някаква боязливост, породена навярно от трагичните обстоятелства в нейния живот.
— Предполагам, че тя ти липсва.
— Естествено, че ми липсва. Що за въпрос?
Кейт посегна, взе снимката от ръката му и я върна на място.
— Ако не греша, били са разделени в момента на смъртта му.
— Да, и какво? Много бракове се разпадат.
— Имаш ли представа защо е станало това с родителите ти? — попита Мишел.
— Може просто да са се разминали. Татко беше социалист с крайни убеждения. Майка ми — републиканка. Може там да се крие причината.
— Но в това нямаше нищо ново, нали? — попита Кинг.
— Кой може да знае със сигурност? Те рядко говореха на тази тема. Изглежда, на младини майка ми е била великолепна актриса с блестящо бъдеще. Отказала се от тази мечта, за да тръгне с баща ми и да подкрепя кариерата му. Може би е почнала да съжалява за онова решение. Може би е сметнала живота си за пропилян. Не знам, а вече не ме и интересува.
— Е, предполагам, че е била потисната от смъртта на Арнолд. Може би затова е сложила край на живота си.
— Ако това е била причината, изчака немалко години, за да се накани.
— Смяташ ли, че е имало друга причина? — попита Кинг.
— Всъщност не съм мислила много за това, ако не възразяваш!
— Не вярвам. Обзалагам се, че непрекъснато мислиш, Кейт.
Тя вдигна длан пред очите си.
— Край на разговора. Махайте се!
Докато вървяха по Франклин Стрийт към джипа на Мишел, Кинг каза:
— Тя знае нещо.
— Да, знае — съгласи се Мишел. — Въпросът е как да го изкопчим.
— Твърде е зряла за възрастта си. Но на главата й се е стоварило какво ли не.
— Чудя се колко близки са Торнтън Джорст и Кейт. Прекалено бързо я е осведомил за нас.
— И аз си задавах този въпрос. Не вярвам да имат романтична връзка.
— Може би по-скоро е заменил баща й? — подхвърли Мишел.
— Може би. А татковците са готови на всичко, за да защитят дъщерите си.
— Е, какво ще правим сега?
— Явно разтърсихме Кейт Рамзи. Нека да видим накъде ще ни отведе.
48
От персонала на адвокатката фирма във Филаделфия Джоун научи интересни неща за Джон Бруно. Колкото до Катрин Бруно, никой от бившите му колеги не каза топла дума за нея.
— Толкова си вири носа, че при пороен дъжд, току-виж, се удавила — подметна една секретарка за благородната мисис Бруно.
Джоун откри още една жена, която също бе работила с Бруно по време на кариерата му като прокурор във Вашингтон. Жената си спомняше съпрузите Мартин и бе прочела за тяхната смърт.
— Кой би си помислил, че ще убият тъкмо него? — каза тя с нескрита тревога. — Бил беше толкова кротък и доверчив.
Джоун веднага се възползва от случая.
— Да, много доверчив. А може би не е трябвало да бъде.
— Е, аз не обичам да вадя на показ служебни неразбории.