— Веднага, мадам.
Извадих две ниски чаши, намерих леда, лимона, „Дюърс“ и „Столичная“ и напълних чашите до ръба — едновременно, с по една бутилка във всяка ръка.
Вдигнахме чашите.
— За Хари — каза Кейт.
— Почивай в мир, приятелю.
Не казахме нищо повече: отпускахме се след дългия, изпълнен със събития и много тъжен ден.
— Не трябва ли да звъннем на Том? — каза след малко Кейт.
Проверих телефона си. Оказа се, че има покритие.
— Мадам, използването на мобилни телефони във Върха не се препоръчва.
— Ами ако е важно?
— Тогава ще се обади той.
Допълних чашите.
— Щом алкохолът е безплатен, как ли се надяват, че ще направят пари от нас при само дванайсет стотачки на нощ?
Тя се усмихна.
— Може би се надяват да си легнем рано. Между другото, не трябваше да използваш служебната карта.
— Погледни го по следния начин — ако идва свършекът на света, какво значение има?
Тя се замисли, но не отговори.
— И мислиш ли, че ако спасим света, правителството ще настоява да възстановяваме разходите ни за нощувка?
— Да.
— Сериозно?
— И още как.
— Тогава какъв ми е стимулът да спасявам планетата?
— Това ти е задачата за тази седмица. — Кейт отпи и се загледа в огъня. — Е, ако идва краят на света, поне ще го посрещнем на хубаво място.
— Така е. И Къстър Хил Клуб си го бива.
Тя кимна.
— Играеш ли билярд? — попитах.
— Навремето играех. Но не съм добра.
— Значи те бива по разбиването. — Излязох иззад бара и отидох до билярдната маса с наредените топки. Оставих питието си, свалих коженото си яке, извадих ризата си от панталона, за да скрия кобура, и си избрах щека. — Ела. Да изиграем една игра.
Кейт се спусна от високия си стол, свали велуреното си яке и дръпна пуловера си върху своя кобур, след което нави ръкави и също си избра щека.
Махнах рамката от топките.
— Щом си такава разбивачка на топки, действай.
Всъщност думите ми не бяха точно такива.
Тя намаза върха на щеката с креда, наведе се и се пробва. Добро разбиване, но нито една топка не влезе.
Вкарах три топки, после пропуснах един лесен удар. Може би скочът започваше да влияе на координацията между око и ръка. А може би имах нужда от още скоч.
Кейт вкара три поредни топки. Виждаше се, че я отбира тази игра.
Пропуснах още един лесен удар.
— Пиян ли си, или ми се подиграваш? — попита тя.
— Май просто нямам късмет тази вечер.
Тя вкара още четири удара, признах се за победен и подредих топките отново.
— Хайде да играем на вързано. Петара за топка.
— Едната игра вече приключи.
Усмихнах се.
— Къде си се учила?
Тя се ухили палаво.
— Не ти трябва да знаеш.
Втората игра беше по-оспорвана, защото започваше да я хваща.
Искрено се забавлявах, докато играех билярд с жена си — изглеждаше страхотно, наведена над масата — слушах пукането на огъня в уютната стая с безплатен бар насред гората.
В Кръчмата влезе млада дама, носеше табла с ордьоври. Помогнах й да я сложи на бара.
— Здравейте, аз съм Ейми — представи се тя. — Добре дошли във Върха. Да ви приготвя ли питие?
— Не, но можете да приготвите на себе си — отвърнах.
Ейми отклони предложението ми.
— Това е менюто за закуска. Просто си изберете каквото желаете и кога да бъде доставено в стаята ви, и се обадете в кухнята.
Погледнах таблата с префърцунените ордьоври.
— Къде са ми кученцата?
Стори ми се малко притеснена.
— Готвачът… той е французин, нали разбирате… каза, че никога не е чувал за такова нещо. Мисля, че нямаме хотдог.
— Ейми, все пак сме в Америка. Кажи на тоя Пиер…
Кейт ме прекъсна:
— Ейми, кажете на готвача: сосис ен крут. С горчица. Става ли?
Ейми повтори френските думи малко непохватно, обеща да се върне и излезе.
— С това селянче е свършено — казах.
— Джон, остави я на мира. Пробвай това.
Подаде ми пушена сьомга, но аз гнусливо отказах.
— Очаквам истинска храна тук. В края на краищата сме насред гората. Нали се сещаш — бизонски пържоли или ловджийска яхния… — Спомних си телефонното ми съобщение до Хари и си сипах още скоч.
— Зная, че имаше ужасно труден ден, Джон. Така че дишай, пий, прави каквото искаш, за да се почувстваш по-добре.
Не казах нищо, само кимнах.
Върнахме се с питиетата в половината за игра. Седнах на масата за карти. Кейт се настани срещу мен. Отворих ново тесте.
— Играеш ли покер?
— Играла съм. Но не съм добра.
Усмихнах се.
— Червените жетони се по долар. Сините — са петачка. Ти си банката.
Докато размесвах, тя раздаде чипове за по двеста долара.
Поставих тестето пред нея.