— Цепи.
Тя цепи, след което раздадох по пет карти.
Изиграхме няколко раздавания. Картите ми вървяха по-добре от билярда. Може да съм изгубил координацията око — ръка, но съм в състояние да играя покер и насън.
Кейт хвърли поглед към телефона си.
— Имам…
Посочих с палец към махагоновия бар зад себе си.
— Това там е единствената грижа, която искам да имам тази вечер.
— Все пак трябва да се обадим на Том. Сериозно.
— Който изгуби тази ръка, той звъни.
Тя изгуби ръката и двайсет и два долара, но пък си спечели правото да се обади на Том Уолш.
Набра номера на мобилния му телефон и той вдигна.
— Търсил си ме — каза Кейт, включи спикърфона, остави апарата на масата и почна да събира картите.
— Къде си? — попита Уолш.
— На Върха — каза Кейт. — Ти къде си?
— В офиса — отговори той. Видя ми се доста необичайно за този час. — Можеш ли да говориш?
Тя се изкиска.
— Не много добре. Изпих четири коктейла.
Размеси картите до телефона и Уолш каза:
— Чувам шумове.
— Защото бъркам.
Той като че ли започна да губи търпение.
— Къде е Джон?
— Тук е.
— Влизам — казах.
— Какво?!
Кейт хвърли жетон от един долар.
— Цепи.
— Какво правите? — попита Уолш.
— Играем покер — отвърна Кейт.
— Сами?
Тя раздаде по пет карти.
— Не. Сам човек играе пасианс. В смисъл — реди го де.
— Искам да кажа, има ли някой друг освен Джон? — Уолш вече явно беше изгубил търпение.
— Не… Отваряш ли?
Хвърлих един син жетон.
— Отварям с пет.
Тя хвърли два.
— Твоите пет и пет отгоре.
— На спикърфон ли си? — попита Уолш.
— Да… Колко карти искаш?
— Две.
Тя ме замери с две карти.
— Гледай да изкараш нещо повече от тройка, господинчо. Раздаващият не сменя.
— Блъфираш.
— Извинете… — обади се Уолш. — Имате ли нещо против да спрете играта за момент и да отделите една минута по работа?
Кейт постави картите си на масата с опакото нагоре и се обърна към мен.
— Сваляй.
— Ти вдигна залога, аз платих. Ти сваляш.
— Сигурен ли си?
— Ти сваляш, Кейт — каза Уолш. — Но преди да го направиш, може би Джон ще ми разкаже как мина срещата с майор Шефър.
Оставих картите и отпих от скоча.
— Щом знаеш, че сме във Върха, значи си говорил с него. Е, той какво ти каза?
— Каза, че Кейт не е присъствала на срещата.
— Правилно. Разговаряхме като ченге с ченге.
— Точно от това се страхувах. И?
— Той какво ти каза?
— Каза, че си му разказал за облога. Май днес ти е ден за залагане.
Това бе горе-долу най-остроумното, до което можеше да се добере Том Уолш. Прииска ми се да го окуража в същия дух и затова се разсмях.
— Пили ли сте? — попита той.
— Не, сър. Пием.
— Разбирам… е…
— Не трябваше ли да се обадиш на Шефър, преди да пристигнем при него, и да му кажеш, че ние с Кейт сме назначени да водим разследването?
— Явно дори в пияно състояние не пропускаш нито едно недоглеждане от моя страна.
— Том, дори да бях мъртъв, нямаше да пропусна опитите ти за ебаване.
— Трябва да се научиш да се владееш — посъветва ме той.
— Че защо? Това е единственият ми мотив да идвам на работа.
Уолш пропусна отговора ми покрай ушите си.
— Полезен ли беше Шефър? Научихте ли нещо?
— Том, каквото и да ми е казал Шефър, ще го каже и на теб. Направо е влюбен във ФБР.
— Мисля, че се налага да продължим този разговор, когато си малко по-трезвен — предложи той.
— Нищо ми няма.
— Добре — каза той. — Само за ваша информация, тялото на Хари бе върнато с хеликоптер в Ню Йорк за аутопсия. Научих, че са били открити признаци за физическо насилие.
Не отговорих и Уолш продължи:
— Очевидно не става въпрос за злополука при лов и Бюрото разглежда случая като предумишлено убийство.
— Каква е първата ти версия? Прати ми чрез Шефър пълния доклад от аутопсията.
Той май пак не ме чу.
— Екип агенти пристигна от Ню Йорк и Вашингтон. Искат утре да разговарят с вас.
— Ще разговарят, стига да не са дошли да ни арестуват.
— Не ставай параноик. Просто искат пълен доклад и от двама ви.
— Ясно. Междувременно трябва незабавно да се погрижиш някой федерален съдия да издаде разрешително за претърсване на имота на Къстър Хил Клуб и на самата хижа.
— За това вече говорихме.
— Том — намеси се Кейт, — с Джон смятаме, че Бейн Мадокс крои нещо по-голямо от игри с цените на петрола.
От другата страна последва мълчание. После се чу:
— Какво например?
— Не знаем. — Тя ме погледна и устните й оформиха думите „гну“, „ядро“ и „СНЧ“.
Поклатих глава.
— Като например? — повтори Уолш.