Мисля, че бих минал и без нея, благодаря, но си получих онова, което бе казал.
— Отивам да си взема един душ — каза Кейт. — Ти какво ще правиш?
Погледнах телефона си и видях, че няма покритие.
— Трябва да се обадя на Шефър да уговоря срещата на местопрестъплението. Ще се обадя от телефона в кухнята. Ще се видим в стаята.
— Бъди мил с Пиер.
— Уи, уи.
Тя се прибра в стаята, а аз отидох в кухнята. Там кипеше трескава дейност и като че ли никой не ме забеляза или не му пукаше за присъствието ми, така че намерих сам закрепения на стената телефон и набрах номера на щатската полиция. Обади се дежурният сержант и ме остави на изчакване. В кухнята миришеше на пържени свински продукти и стомахът ми закъркори.
Отворих вестника на страницата с некролозите, но не видях Хари Мюлер. Може би бе прекалено рано за жалейка, а може и да не я бяха пуснали в „Таймс“. Проверих районния раздел, но не открих нищо за смъртта на Хари. Инцидент по време на лов в северната част на щата не е кой знае каква новина, но едва ли може да се каже същото за убийство на федерален агент.
Затова ФБР и местната полиция щяха да излязат с общо изявление, според което смъртта, изглежда, е настъпила при инцидент, но все още се води разследване. Всяка новинарска агенция, която се поинтересува от по-нататъшна информация, ще бъде помолена да задържи историята, за да не разстройва семейството и/или неволно да не подпомогне заподозрените. Обикновено с този номер можеш да си издействаш няколко дни.
Покрай мен мина една сервитьорка.
— Бъдете така добра да проверите кога ще сервират закуската на Кори. От Мохокската стая. А иначе не бих се отказал от сандвич с бекон и ръжен хляб.
— Сега ли?
— Да, моля. С кафе.
Тя забързано се отдалечи, а в слушалката се разнесе гласът на майор Шефър.
— Добрутро.
Едва го чувах от шума в кухнята.
— Добро утро — казах високо. — Кога ще ви е удобно да се видим на местопрестъплението?
— Елате в осем. Ще ви чакам в приемната.
— Благодаря. Нещо ново?
— Снощи говорих с доктор Глисън.
— Приятна дама.
— Каза, че малко сте прекрачили идентифицирането и отдаването на почит.
— Казах ви: тя ни показа следите от физически тормоз.
— Така ли? А докосвали ли сте някои от личните му вещи?
— Категорично не.
Не някои, а всички.
— Намерихте ли нещо, детектив?
— Не.
Само написаното в джоба на Хари и списъка с обаждания.
— Да сте вземали нещо?
— Не.
Само картата на Къстър Хил.
— Хората ми казват, че вие и жена ви изобщо не сте били записвани.
— Вижте какво, майоре, какво ще кажете от местопрестъплението да идем в моргата?
— Късно е. Федералните са отмъкнали тялото още снощи.
— Нали ви казах. Трябваше да действате бързо.
— Благодаря.
Сервитьорката постави поднос на тезгяха и каза:
— Закуската ви ще бъде сервирана в седем.
— Благодаря. И ако може, добавете малко от онези бисквити, които току-що извадиха от фурната.
— Как е Върха? — попита Шефър.
— Страхотно. Цялата пиячка е безплатна. Как вървят нещата с разрешителното за претърсване и наблюдение?
Отхапах голяма хапка от сандвича с бекон. Същински рай.
— Засега забравете за разрешителното. Снощи обаче започнах с наблюдението.
— Нещо да се е появило?
— Да. В осем и три вечерта два автомобила излезли от имота. Микробус форд на Къстър Хил Клуб и форд таурус на „Ентърпрайз“.
Прокарах бекона с глътка кафе.
— Накъде са тръгнали?
— Към летище Адирондак. Пътническият терминал е затворен по това време, така че оставили тауруса на паркинга на „Ентърпрайз“, пуснали ключовете в кутията, а после двамата шофьори се върнали с микробуса в Къстър Хил Клуб.
— Какво ви е заключението?
— Подозрително много ми прилича на връщане на кола под наем. Вие как мислите?
Майор Шефър имаше доста изкривено чувство за хумор.
— Проверете багажника за труп — казах. — Какъв е номерът на тауруса?
— Нямам го пред себе си.
Което бе любезен начин да каже: „А ти какво си направил за мен?“
— Видях един син таурус на „Ентърпрайз“, когато бях в Къстър Хил Клуб. — Казах му запомнения номер на автомобила. — Този ли е?
— Така ми се струва. Ще се обадя в „Ентърпрайз“ и ще разбера кой е наел колата.
Помислих си, че вероятно разполагам с тази информация от приятеля на Кейт Лари от „Ентъпрайз“, но премълчах.