— Питай го за мобилния ми телефон.
Тя не ми обърна внимание.
— Мислих си за Фред, ветерана от флота. Ако изобщо има нещо в тази следа, може би няма да е зле да питаме свързочник от флота за СНЧ и да видим какво ще излезе.
Не бях сигурен, че мога да следя логиката й, но може би беше попаднала на нещо. От друга страна, не ми се искаше да се обаждам във Федерал Плаза с подобни въпроси.
— Не бих се обаждал в службата.
— Защо? Нали там работим.
— Да, но знаеш какви клюкари са всички.
— Не са клюкари. А просто обменят и осигуряват информация. Информацията е власт. Нали така беше?
— Само ако я пазиш за себе си. Дай просто да влезем в интернет и да потърсим за СНЧ.
— Ти си влизай в интернет. Аз ще се обадя на специалист.
— Добре… но го направи да изглежда като някакъв облог или нещо подобно. Например: „Здрасти, Джон, хванали сме се на бас за свръхнискочестотните вълни. Сестра ми твърди, че могат да сварят яйце, а мъжът ми казва, че ще ти изпържат мозъка“. Става ли?
— Искаш да ни помисли за идиоти ли?
— Именно.
— Не съм толкова добра като теб. Не ми отива да се правя на идиот.
— Тогава аз ще му звънна.
— И двамата ще му звъннем.
Пристигнахме в Рей Брук и Кейт намали. След няколко секунди се намирахме на паркинга пред централата на щатската полиция. Часовникът показваше 8:05.
Кейт взе куфарчето си, слязохме от тауруса и тръгнахме към сградата, но внезапно една кола потегли от мястото си и спря точно пред нас.
Не бях сигурен какво точно се случва и застанах нащрек.
Прозорецът от страната на шофьора се спусна и от него се подаде главата на Ханк Шефър.
— Скачайте.
Качихме се в необозначената „Краун Виктория“. Аз седнах отпред, а Кейт се настани на задната седалка.
Зачудих се защо ли ни е чакал на паркинга вместо вътре, но той изясни ситуацията.
— Тази сутрин имам компания.
Нямаше нужда от въпроси.
Шефър излезе на пътя.
— Шестима. Трима от нюйоркското полево отделение, двама от Вашингтон и един от вашия дюкян.
— Те са от правителството и са тук, за да ви помогнат — казах аз.
— Помагат си, като ровят в папките ми.
— Извинете — обади се Кейт от задната седалка. — Аз съм от ФБР.
Обърнах се към нея.
— Скъпа, ние не критикуваме ФБР.
Отговор не последва.
— Кой е човекът от ФКТС? — попитах.
— Някакъв си Лайъм Грифит. Познавате ли го?
— Да. От Отдела за професионална отговорност.
— Това пък какво е, по дяволите?
— Федералните наричат така вътрешното разузнаване.
— Сериозно? Е, въпросният тип ви търси и двамата.
Хвърлих поглед към Кейт. Изглеждаше малко разстроена.
Някои хора наричат Лайъм Грифит Изпълнителя, а по-младите, които са прекалили с гледането на „Матрицата“, са му лепнали прозвището Агент Черен. Аз го наричам просто боклук.
Спомних си, че Грифит трябваше да присъства на онази среща в Близнаците, но май беше закъснял. Във всеки случай беше избягнал участта на онези, които се бяха събрали там в онази сутрин.
Освен това имах няколко близки срещи с господин Грифит по време на случая с Полет 800 и последните ми думи към него в бара на Еко бяха: „Разкарай ми се от очите“.
Той беше последвал предложението ми, макар и да не го бе приел особено добре.
А сега се бе върнал.
— Какво му казахте? — попита Кейт.
— Казах му, че вероятно ще се отбиете днес. Той каза, че иска да ви види, щом пристигнете. Реших, че ще пожелаете да отложите срещата.
— Благодаря — казах искрено.
Той не реагира.
— Шефът ви Том Уолш се обади веднага след като си тръгнахте. Питаше за какво сме разговаряли и му казах да се обърне към вас.
— Добре — отвърнах. — Аз пък му казах да се обърне към вас. Казахте ли му, че сме отседнали във Върха?
— Не. Защо?
Хвърлих поглед към Кейт.
— Беше ни оставил съобщение там.
— Не съм споменавал — повтори Шефър.
Реших, че може би момчетата от ФБР от града или Лайъм Грифит са разговаряли с Макс от „Херц“.
— Уолш каза ли, че сме назначени по случая?
— Не. Но и не каза, че Грифит е дошъл, за да ви извади от случая. Аз обаче си мисля, че точно затова е тук.
Ако двамата с Кейт можехме да говорим свободно, сигурно щяхме да се съгласим, че най-общо сме прецакани от Том Уолш. Всъщност не можах да се сдържа и се обърнах към нея.
— Том се отмята от уговорката ни.
— Не сме сигурни… Може пък Лайъм Грифит просто да иска да… да ни обясни по-подробно условията.
— Не мисля, че за целта е било нужно Уолш да звъни в Отдела за професионална отговорност, нито пък Грифит да лети дотук.
Тя не отговори.
— Доколкото зная, разполагате с една седмица да разнищите случая — каза Шефър. — Докато не чуя нещо друго, за мен вие сте разследващият екип.