— Не знаем дали Хари Мюлер е бил хванат в имота му — посочи Шефър. — Защо приятелят ви е бил пратен да събира информация за гостите на Мадокс?
— Не зная. Той също не знаеше — казах. — Разговаряхме малко преди да тръгне насам.
Шефър вероятно смяташе, че ще получи някаква информация в замяна на това, че ни е спасил от Лайъм Грифит и ни е завел на местопрестъплението. Затова реших да му дам нещо, което така или иначе щеше да научи.
— Хари трябваше да мине и през летището. Да получи списък на пътниците и договорите за наети коли. Федералните ще го направят, а може и вече да са го направили. Вие би трябвало също да го направите, преди информацията да е изчезнала.
Той не отговори, затова добавих:
— С Кейт научихме, че две важни клечки от Вашингтон са пристигнали на летището и вероятно са отишли в Къстър Хил Клуб.
Шефър ме погледна.
Когато си мислиш, че могат да те махнат от случай, защото си настъпил не когото трябва, не е зле да предадеш информацията на някой, който би могъл да се измъкне с нея — или най-малкото да я задържи, докато не реши какво да прави с нея.
Подхвърлих му още един съвет.
— Няма да е зле известно време да не разгласявате за наблюдението на Къстър Хил.
Отговор отново не последва. Мисля, че щеше да е малко по-разговорлив без агента на ФБР на задната седалка. Аз обаче бях казал каквото имах за казване и му се отплатих за услугата. Написаното в джоба на Хари не бе нещо, което Шефър трябваше да знае.
Сега беше мой ред.
— Знаете ли нещо за онзи Карл? Нещо като дясната ръка на Мадокс, а може би личен бодигард.
Шефър поклати глава.
— Не познавам никой от хижата. Както казах, хората от охраната не са местни. Държи ги в специална казарма. Вероятно работят една седмица, после си отиват по домовете и се връщат за още една седмица. Колкото до останалия персонал, останах с впечатление, че и те не са тукашни.
Това беше интересно.
— По-заселено е на север оттук, извън територията на парка, като се започне от Потсдам и Масена. Всъщност канадската граница е само на осемдесет километра от мястото, където сме сега. Много канадци всеки ден пресичат границата и работят в туристическия бизнес тук. Така че ако бях на мястото на Мадокс и исках хора, които да не са местни, щях да си свърша работата както трябва и бих ги наел от чужбина, така че да е малко вероятно клюките им да достигнат до тези места.
Не бях срещал никой от персонала му, така че не можех да кажа нищо.
— Тази сутрин се обадих в „Ентърпрайз“ и проверих номера на колата — продължи Шефър. — Била е наета от някой си Михаил Путьов.
Пак не казах нищо.
— Прилича ми на руско име — продължи майорът. — Може би още е в хижата. От снощи никой не напускал Къстър Хил Клуб.
— Да. Как да не бъдете радостен, че сте започнали наблюдението?
Шефър подмина думите ми.
— Човекът от „Ентърпрайз“ ми каза, че двама агенти на ФБР, мъж и жена, се явили вчера при него и поискали копия на всички договори за наем. Знаете ли нещо по въпроса?
— Как ги описа? — попитах уклончиво.
— Каза, че мъжът се въртял около Макс, дамата от „Херц“, а жената била много красива.
— Коя ли може да е била? — зачудих се на глас, като идеално си давах сметка, че на задната седалка ме дебне по-голяма беда от срещата с Лайъм Грифит. Благодаря, майоре.
— Предполагам, че сме били ние — каза Кейт.
— Не ви ли го споменах, докато разговаряхме? — попитах.
— Не.
— Е, смятах да го направя.
Часовникът на таблото показваше 10:15.
— Между другото, въпросният Путьов е запазил билет за полета до Бостън от дванайсет и четиридесет и пет. Ако иска да е на летището един час преди излитането, както е редно, би трябвало скоро да тръгне от Къстър Хил. Естествено, ако се намира там.
— Откъде знаете, че Путьов има резервация за този полет?
— Не споменах ли, че на летището с Кейт направихме онова, което трябваше да свърши Хари? Списъци на пътници, наеми на коли?
— Не, не сте. — Шефър посегна към радиостанцията.
— Хората на Мадокс със сигурност подслушват полицейските честоти — казах. — Използвайте мобилния си телефон.
Той ме погледна и така и не успях да преценя дали е впечатлен от блестящия ми ум, или е разтревожен от параноята ми. Все пак предпочете да извади мобилния си телефон и звънна на хората си, като включи спикърфона.
— Нещо за докладване?
— Не, сър — отговори полицаят.
— Възможно е от територията на обекта да се появи кола на път към летището. Предупредете колата на шосе петдесет и шест.
— Слушам, сър.
Шефър прекъсна, погледна часовника на таблото, след което направи онова, което бих направил аз на първо място — обади се на „Континентал Комютеър“ в летището. Отговори приятелката ни Вети.