— Точно така. Има ли телефони в тези къщурки?
Нед се изсмя.
— Разбира се. Даже и електричество има.
Искаше ми се да му кажа, че току-що идваме от луксозен курорт без телевизия и телефони услуги, но нямаше да ми повярва.
— Езерната къща има кабелна телевизия и видео, както и връзка с интернет.
— Сериозно? А да не би случайно да мога да използвам или наема един лаптоп?
— Ще ви дам един безплатно, но искам да ми го върнете до шест и половина. Тогава жената влиза да си проверява търговете. Купува боклуци, после ги продава на електронния битак. Казва, че прави пари, ама не ми се вярва.
Ако не се опитвах да се покрия, щях да му кажа, че най-вероятно жена му се чука с местния компютърджия. Но вместо това просто се усмихнах.
Платих в брой, което Нед оцени по достойнство и сметна, че не му трябват документи за самоличност или гаранция. Даде ми лаптопа си, който струваше към хилядарка. Зачудих се, както е тръгнало, дали да не си направя устата и за един стек бира, но не ми се искаше да злоупотребявам с гостоприемството му.
Нед ни даде ключа, съобщи ни някои основни правила и ни упъти към Езерната къща.
— Давайте право напред.
„Право напред“ можеше да ме отведе в кухнята му, но той май искаше да каже първо да се качим в колата.
— Виждаш ли колко приятни и доверчиви са хората тук? — попита Кейт, след като излязохме.
— Май съм си изгубил портфейла. Или пък тоя тип ми го сви?
Тя не обърна внимание на думите ми и продължи:
— В точно такава обстановка израснах в Минесота.
— Е, добре са се справили. Дай обаче да обсъдим преселването си по-късно.
Дадох право стотина метра и се озовахме при дъсчена къщичка до малко езерце.
Кейт си взе куфарчето и влязохме. Беше доста сносна постройка, с комбинирана дневна, спалня и кухня, украсена в еклектичен стил. Отзад се излизаше на зимната веранда, която гледаше към езерцето. Надявах се някъде да има и вътрешна баня.
Кейт инспектираше кухнята.
— Какво има в хладилника? — попитах.
Тя го отвори.
— Електрическа крушка.
— Обади се на румсървиса.
Тя отново ме пренебрегна и намери банята.
Отидох до телефона на писалището и се обадих на Дик Карнс за негова сметка.
Той прие обаждането, но попита:
— Защо аз трябва да плащам?
— В пандиза съм и вече използвах безплатния си разговор, за да се обадя на букмейкъра си.
— Къде си? Коя е тая Уилма, дето ми се изписва?
— Жената на Нед. Справи ли се?
— С кое? А, с Пушкин. Руски писател. Мъртъв. Няма повече информация.
Очевидно предпочиташе да ме дразни пред това да си товари сметката.
— Стига, Дик. Важно е.
— Добре. Готов ли си да записваш?
— Задръж малко.
Кейт беше излязла от банята и придърпа стола от кухнята до бюрото.
— Включвам на спикърфон — казах, натиснах копчето и затворих слушалката. — Кажи здрасти на Кейт.
— Здрасти, Кейт.
— Здрасти, Дик.
— Радвам се, че си с Джон и го пазиш да не загази.
— Опитвам се.
— Разказвал ли съм ти за оня случай, когато…
— Дик — намесих се. — Графикът ни е натоварен.
— Моят също. Добре, готови ли сте?
Кейт извади бележника и химикалка.
— Давай.
— Добре. Путьов, Михаил. Роден на осемнайсети май четиридесет и първа в Курск, Русия, Съюз на съветските социалистически републики. Баща му починал през четиридесет и трета. Капитан от Червената армия, убит в сражение. Майката е покойница, няма друга информация. Обектът е завършил… не мога да произнеса тия шибани руски думи…
— Давай буква по буква.
— Добре.
Съобщи ни къде е учил Михаил Путьов и очите ми се изцъклиха, когато каза:
— Завършил е Ленинградския политехнически институт със специалност ядрена физика. А по-късно бил разпределен в… какво е това, по дяволите?… Курчатов? Да, института „Курчатов“ в Москва… Пише, че това е един от най-големите съветски ядрени центрове и че този тип е правил проучвания там.
Не коментирах, но с Кейт се спогледахме.
— Това ли търсехте? — попита Дик.
— Какво друго има?
— Е, после е почнал работа във фабрика за борш. Пускал е нарязани картофи в казана.
— Дик…
— Работил е за съветската ядрена програма някъде в Сибир… — каза ни буква по буква името на някакъв град или обект. — Това като че ли е секретно, тъй като от седемдесет и девета до разпадането на Съветския съюз през деветдесет и първа няма много информация.
— Добре… Колко достоверна е тази информация.
— Една част взех направо от ФБР. Путьов е в списъка им за наблюдение. По-голямата част получих от биографията му, която е качена в сайта на работното му място.
— А то е?
— Масачузетския технологичен институт. Преподавател е там.