— Защо? В крайна сметка става въпрос за три мизерни букви. Като онези маймуни, дето пишат „Крал Лир“.
— За ваша информация, един трибуквен код съдържа седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и шест възможни комбинации на латиница във вида й, използван в английския език. Руската азбука, в която има тридесет и три букви, ще съдържа тридесет и пет хиляди деветстотин тридесет и седем различни кода. Толкова прави тридесет и три на трета степен — обясни той. — И тъй, какъв е шансът някой оператор да изпрати погрешен код на подводниците и да им нареди да изстрелят ракетите си по зададените им цели?
Като се има предвид, че всяко нещо, което може да се скапе, се скапва, шансовете изглеждаха доста добри.
— Може би трябва да преминем на кирилица. Нали се сещате? Повече букви. По-малка вероятност случайно да започнем ядрена война.
Това му се видя смешно.
— Всъщност, ако искате да знаете повече, отколкото ви е нужно, изпращащият съобщението трябва да го предава като повтарящ се, коригиращ грешките код, последван от друг трибуквен код за удостоверяване. Никой не може да прецака случайно тази система.
Зададох очевидния и по-уместен въпрос:
— А ако не е случайно? Да кажем, ако някой ненормалник реши да започне ядрена война?
Той за момент се замисли.
— Както вече казах, кодовете често се сменят.
— Но ако някой разполага с кода.
— Не мога да си представя, че някое оторизирано лице може да се добере до командните и удостоверяващите кодове и същевременно до протоколите за криптиране. Освен това софтуерът за кодиране е много по-сложен, отколкото си мислите. Не бива да се тревожите за подобни неща.
Помислих си за Бейн Мадокс и ми се прииска да кажа на командир Насеф, че той би трябвало да се тревожи.
— Няма ли друго възможно приложение на това средство за комуникация? — попита Кейт. — Имам предвид, СНЧ имат ли приложение другаде освен при военните?
— Е, преди нямаха. Чувал съм обаче, че след края на Студената война руският СНЧ предавател е бил използван за геофизични изследвания. С други думи, превръщат мечовете в плугове. Свръхнискочестотните вълни могат да проникнат дълбоко в земната кора и затова могат да се използват за електромагнитно сондиране и наблюдение — обясни той. — Например за сеизмични изследвания. Предсказване на земетресения и разни подобни неща. Само че не съм много запознат с тази област.
— Значи на теория някой извън системата на военните би могъл да изпрати СНЧ сигнал. Учени например.
— На теория — да, но в целия свят съществуват само три СНЧ предавателя и всички те са собственост на военните — каза Насеф. — Ние притежаваме два, а те — един.
— Разбирам… — каза Кейт. — Но на теория… този предавател свръхсекретен ли е? Или конструирането му е незаконно?
— Не зная дали е незаконно. В технологията и физиката зад нея няма нищо свръхсекретно. Реалният проблем е, че предавателната станция е много скъпа и че няма друго практическо приложение освен установяването на връзка с подводници, или в по-ново време — с ограничени геофизични проучвания.
Не ми се вярваше Бейн Мадокс да се интересува от геофизични проучвания, но казва ли ти някой.
— Възможно ли е свръхнискочестотните вълни да установят наличието на петролни залежи?
— Предполагам, че да.
— Значи геолозите биха могли да ги използват, за да намират петрол.
— Теоретично да, но СНЧ станции могат да се строят само на няколко места на планетата.
— Това пък защо? — попита Кейт.
— Е, щом стигнахме до самия предавател, нека ви обясня и за него. Питахте защо подводницата не може да изпрати СНЧ сигнал. Една от причините е, че предавателят може да се намира единствено на суша в район с много ниска електропроводимост на земята. А на планетата има съвсем малко места, където съществуват подобни геологични условия.
Естествено попитах кои са тези места.
— На едното се намира руският предавател „Зевс“ — северозападно от Мурманск, недалеч от Полярния кръг. Другото място, където съществуват необходимите условия, е в Съединените щати. Двата ни предавателя са в Уисконсин и Мичиган и използват една и съща геологична формация, наречена Лоренцов щит.
— И това ли е всичко?
— Това е за съществуващите СНЧ предаватели. По време на Студената война обаче англичаните почти построиха свой за Кралския флот на едно подходящо място в Шотландия, казва се Гленгъри Форест. Идеята обаче беше изоставена по различни политически и практически причини.
Замълчахме за известно време.
— И тъй, значи в целия свят има само три СНЧ предавателя?