— Последния път, когато ги преброих, да — шеговито отвърна командир Насеф.
„Ами преброй ги пак“ — помислих си.
С Кейт се спогледахме, но никой от нас не зададе очевидния въпрос за други подходящи и може би намиращи се наблизо места. Знаехме, че трябва да обмислим добре въпроса си, за да не се стигне дотам командир Насеф да седне да разправя в кафенето, че Кори и Мейфийлд са питали за СНЧ предавател в Адирондак.
Джон Насеф прие мълчанието ни за знак, че сме приключили с губенето на времето му.
— Това беше ли ви от полза?
— Много — отвърна Кейт. — Благодаря. Още един въпрос. Нещо не ми стана съвсем ясно. Значи казваш, че е възможно частно лице да изгради СНЧ предавател, така ли?
Джон Насеф сигурно вече мислеше за обяда си, но отговори:
— Разбира се. Някой може да си го сглоби в мазето или гаража. Всъщност самата технология никак, не е сложна, някои от компонентите могат да се изградят с подръчни материали, а други — да се построят или купят срещу известна сума. Истинският проблем е местоположението и размерът на антената.
— Защо това да е проблем?
— Защото не става дума за стандартна вертикална антена. СНЧ антената представлява всъщност дълъг кабел или кабели. Те се опъват по стълбове, обикновено в голям кръг с обиколка километри.
Това ми приличаше на нещо, което бях видял неотдавна.
— Защо това трябва да е трудно… или скъпо?
— Скъпо е, ако го прави правителството — отвърна Насеф и хубаво се посмя на остроумието си. — Както казах, най-важна е географията и геологията. Първо, трябва да намериш място, където скалните формации са подходящи, а после — да се сдобиеш с достатъчно голям парцел на това място.
— А после?
— Е, после опъваш жиците, които всъщност захранват антената. Може да се наложи да са дълги стотици километри — в кръг, за да се пести място, — но ако геологичните условия са идеални, може да се разминеш и с по-малко — да кажем, седемдесет-осемдесет километра или дори по-малко.
— Моментът с геологията нещо ми убягва — каза Кейт.
— Ами… само да проверя… добре… за построяването на СНЧ антена е необходим район, където има само няколко метра пясък или чакъл. Под тях трябва да има скална основа от вулканичен гранит или метаморфен… какво е това, по дяволите? Г-Н-А-Й-С — прочете по букви той.
— Надявам се това да не е кодът за обяд — казах.
Той се изсмя.
— Предполагам, че е някакъв вид скала. Да видим… райони от много стари предкамбрийски планински вериги като Лоренцовия щит, където се намират нашите предаватели… Колският полуостров в Русия, където е тяхната инсталация… мястото в Шотландия, където англичаните решили да не строят СНЧ станция… едно място край Балтийско море… е, схващате как стоят нещата.
Не исках да го чувам да казва: „Адирондак“ и наистина го слушах много внимателно.
— И тъй, ако някой поиска да си построи СНЧ станция, ще трябва да отиде в един от тези райони, да си купи достатъчно земя, да забие стълбове в материковата скала и да опъне антената по тях, в кръг. Колкото по-добри са геологичните условия, толкова по-малко жица ще е нужна за осигуряването на една и съща предавателна мощ. След това антената се свързва към дебел заземяващ меден кабел, който минава по един или повече стълбове до дълбока дупка в нископроводимата скала. После мощен електрически генератор — и тук са големите разходи — захранва кабелите на антената, токът минава по тях и стига по медния кабел до скалата. И тогава самата Земя се превръща в антена. Разбирате ли ме?
— Абсолютно — отвърнах.
Той май не ми повярва.
— И за мен техническото описание е малко сложничко. Но изглежда, че ако имате достатъчно мощен електрически генератор — хиляди киловати — и изградите по подходящ начин антената, самият радиопредавател не е труден за построяване и ще можете да излъчвате СНЧ сигнали където и както ви сърце иска. За съжаление, никой няма да ви слуша.
— Подводниците ще чуят — напомних му.
— Само ако се случи да са на честотата, на която предавате. Руснаците предават на осемдесет и два херца, а ние — на седемдесет и шест. А дори подводниците да чуят нещо на съответната честота, техният СНЧ приемник най-вероятно ще отхвърли сигнала.
— Защо?
— Защото, както казах, военните сигнали са кодирани компютърно. Разкодирането им става в приемника. В противен случай всеки ненормалник — както изглежда намеквате — би могъл на теория да всее хаос в руския и американския подводен флот. И нали се сещате — да започне Трета световна война.
Много добре се сещах какво иска да каже.