Кейт вече се беше изправила.
— Някой опитвал ли е да го прави? — попита тя.
Той не отговори, така че повторих въпроса.
— Всъщност вие двамата с какво сте се захванали? — отговори с въпрос той.
Знаех какво предстои и не ми се искаше да прати трибуквено съобщение до Пентагона, означаващо „Проверете Кори и Мейфийлд“.
— Е, както вероятно знаете, ние сме в Близкоизточния отдел. Това е всичко, което мога да кажа.
Той обмисли чутото.
— Е… там може и да имат, или да са способни да се сдобият с тази технология… но не мисля, че в онези страни има подходящ от геологична гледна точка район.
— Това е чудесно — казах. Но всъщност не ставаше дума за близкоизточните ни приятели. Повторих въпроса си: — Някой — в миналото — опитвал ли се е да изпрати фалшив сигнал до подводния ни флот?
— Чувал съм слух за нещо подобно.
— Кога? Как? Какво се е случило?
— Ами… ако се вярва на слуха, преди петнадесет години подводният ни флот получил кодирани СНЧ сигнали, но бордовите компютри не успели да потвърдят достоверността на съобщенията и затова те били отхвърлени. А когато капитаните на подводници се свързали с други средства с щабовете в Пърл Харбър и Норфолк, им казали, че подобни сигнали не били изпращани от Уисконсин. Станцията в Мичиган по онова време още не е била построена. — Насеф помълча няколко секунди. — Явно някой… е изпратил фалшивите съобщения, но предпазните механизми се задействали и нито една подводница не предприела действия, базирани на тази заповед.
— Какви действия? Какво е гласяла заповедта?
— Изстрелване.
Настъпи тишина.
— Възможно ли е да са ги изпратили руснаците? — попита накрая Кейт.
— Не. Първо, руснаците изобщо не са имали СНЧ предавател до около деветдесета, а дори и да са разполагали с такъв, няма никаква разумна причина да нареждат на американски подводници да изстрелят ракетите си срещу СССР.
Тук беше прав.
— Тогава кой е бил?
— Вижте, това най-вероятно е мит от времето на Студената война, история, използвана от свързочници и подводничари, за да впечатлят момичетата или приятелите си в бара — отвърна той.
— Така е — съгласих се. — Подобна история определено може да ти осигури топла прегръдка или студена бира. Но може и да е истина.
— Може.
— Значи явно сме преброили неточно СНЧ предавателите — казах. — За мен вече са четири.
Той помълча известно време.
— Всъщност преди петнадесет-шестнадесет години на света е имало само една предавателна станция — нашата в Уисконсин. Както казах, онази в Мичиган още не е била построена. Същото се отнася и за „Зевс“. Именно затова си мисля, че историята е измислена. Кой ще тръгне да изгражда и използва СНЧ предавател, за да започне ядрена война?
Помислих си, че лудият ми бивш тъст би го направил като едното нищо, но той беше прекалено голяма скръндза и щеше да се стисне за пари.
— Китайците? Нали се сещате — казват ни да стреляме по руснаците, а после седят и ни гледат как се унищожаваме едни други.
— Е, възможно е. Но ако ги хванат, не бих се учудил, ако руснаците и американците се разберат да им го върнат тъпкано. Това е много опасна игра.
Наистина си е опасна игра и ако си един от участниците, каквито са Русия и Китай, сериозно ще се замислиш дали да рискуваш. Но ако си богат и луд индивид в планините, може и да ти се прииска да се забавляваш със СНЧ предавател.
— Казахте, че тези честоти могат да се следят, така че вероятно е възможно да се установи и местоположението на предавателя — посочих.
— Добро предположение. На практика обаче това е невъзможно. Не забравяйте, че самата планета играе ролята на антена, така че сигналите сякаш се излъчват отвсякъде.
— Като космическо послание?
— Ами… по-скоро като земетресение. Сигналът сякаш ще идва от всички посоки.
— Значи няма начин да се проследи произходът на свръхнискочестотен сигнал?
— Не и в смисъла, по който си мислите. Приемниците обаче могат да получат най-обща представа за източника, като сравнят ефективната мощност, която са приели на мястото, на което се намират. Подобно на всички енергийни източници, колкото по-далеч се намираш, толкова повече отслабва сигналът. Точно по този начин научихме за руския „Зевс“ — подозирахме, че руснаците използват СНЧ предавател, за да се свързват с подводниците си, така че разположихме една приемателна станция в Гренландия и тя регистрира силни сигнали. След време успяхме да се ориентираме най-общо към Колския полуостров и шпионските спътници го потвърдиха. Това обаче бе възможно само защото руснаците предаваха непрекъснато, докато търсехме източника на сигнала.