— Не се съмнявам, че Бейн Мадокс е вярвал, че е на страната на Бог и че Бог е на негова страна.
— Е, явно не е бил.
— Явно не. Между другото, каква е връзката между СНЧ и Михаил Путьов, бивш съветски специалист по ядрени оръжия, а в момента професор в МТИ и гост в дома на господин Мадокс?
Кейт се замисли.
— Може би… може би този път Мадокс ще се помъчи да накара нашите подводници да изстрелят ракетите си срещу набелязаните цели в Близкия изток, Китай или Северна Корея.
— Хм, това определено пасва на онзи Бейн Мадокс, когото познаваме. Интересна възможност. Но тя все пак не обяснява Путьов.
Кейт се замисли за това, а вероятно и за неща, за които до вчера не бе и сънувала, че ще й се наложи да мисли.
— С какво се е заел този тип, по дяволите? — попита ме накрая. А може би питаше себе си.
— Вероятно е пристъпил към План Б и нямам никаква представа какъв е той, освен че е версия на План А, провалил се преди петнадесет години. Светът се промени след края на Студената война, така че планът също се е променил, макар самият Бейн Мадокс да си е останал същия психопат, какъвто е бил винаги.
Погледнах си часовника и станах.
— Виж сега какво искам да направиш, Кейт. Влез в интернет и виж дали има нещо друго, което трябва да знаем за СНЧ вълните. Освен това провери в Гугъл за Михаил Путьов, а покрай него можеш да пуснеш и търсене на Бейн Мадокс.
— Добре…
— И много важно — да не забравиш да върнеш лаптопа на Уилма преди шест и половина.
Тя се усмихна насила.
— Мога ли да вляза в пощата й?
— Не, не можеш да влизаш в пощата й. Добре, после се обади във ФАА и намери летателните планове на двата самолета на Мадокс. Номерата на машините са в куфарчето ти. Може и да отнеме време, като се знае каква е федералната бюрокрация, но бъди настоятелна и очарователна…
— Защо мислиш, че това е важно?
— Наистина не зная. Бих желал обаче да науча къде е изпратил Мадокс самолетите — в случай, че стане важно. Освен това искам да проучиш всички онези списъци, резервации и договори за наемане на коли и да видиш дали няма да изникне още нещо. Обади се също в дома и кабинета на Путьов и провери дали някой не знае къде се намира.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Сега е времето ми за дрямка.
— Много смешно.
— Всъщност ще бягам по някои задачи. Ще взема храна и тоалетни принадлежности, които явно не са включени в цената тук, и каквото още се сетиш.
— Не ни трябва нищо от магазина, Джон — каза тя. — След като съберем информацията, се връщаме заедно в града. Заедно. Ще запазя места от летището в Адирондак или от някое друго наоколо.
— Кейт, не мисля, че все още разполагаме с достатъчно информация, че да си купим карта за излизане от затвора.
— Аз пък мисля, че разполагаме.
— Не. Предполагам, че във Вашингтон има хора, които знаят поне толкова, колкото знаем ние в момента.
— Тогава защо са пратили Хари да следи Къстър Хил Клуб?
Добър въпрос. Хрумнаха ми няколко възможни отговора.
— Е, може би е било свързано по някакъв начин със събирането през уикенда. Но повече от това не мога да кажа.
— Джон, според мен Хари си е изпълнил задачата. Искали са той да бъде хванат.
Точно това си мислех аз, а сега явно и тя.
— Така изглежда.
— Но защо им е да искат подобно нещо?
— Това е големият въпрос. Един от възможните отговори е да дадат знак на Бейн Мадокс, че го държат под око. Определено не са очаквали от него да убие уловения агент.
— Защо министерството на правосъдието и ФБР ще искат Мадокс да знае, че е под наблюдение?
— Понякога в полицейската практика използваш следенето, за да изнервиш заподозрения. Понякога, когато става въпрос за богати и влиятелни хора, го използваш като учтивост или за предупреждение. Нали се сещаш — я вземи се стегни, че ще насадиш всичките на пачи яйца.
Кейт стана и пристъпи към мен.
— Можеше да си ти.
Всъщност мислех, че щях да проявя достатъчно разум, за да откажа задачата веднага щом надушех каква е ситуацията. От друга страна, Хари беше проста душа, винаги се доверяваше прекалено много на шефовете и изпълняваше заповедите стриктно.
— Ако си прав, дали според теб това наблюдение е подплашило Мадокс и го е накарало да се откаже от онова, с което се е захванал? — попита Кейт.
— Мисля, че човек като Мадокс не се плаши лесно. Той е човек с мисия и вече е извършил поне едно убийство по пътя към изпълнението й.
— Едно, за което знаем.
— Правилно. И съм сигурен, че случилото се този уикенд е имало обратен ефект на онзи, който са очаквали от Вашингтон. Всъщност сроковете на Бейн Мадокс са били съкратени до около едно денонощие, плюс-минус няколко часа.