— Може би просто знае, че ловът е започнал, и планира да избяга от страната. Повечето хора биха направили точно това.
— Убеден съм, че той не е като повечето хора. Все пак провери къде са самолетите му.
Тя кимна.
— Добре. Но ако наистина смяташ, че ще продължи с онова, което е планирал, и ако не искаш да се върнеш в града, ще трябва да се свържем с най-близкия федерален прокурор и да поискаме издаване на разрешително за обиск на Къстър Хил Клуб.
— Скъпа, вероятно единственото разрешително, което ще намерим в съда, е за арест на Кейт Мейфийлд и Джон Кори.
— Тогава да идем при Шефър и да видим дали той не може да издейства разрешително за обиск.
— Кейт, никой няма да издаде разрешително за каквото и да било с името на Бейн Мадокс върху него само въз основа на чутото от теб или мен. Трябва да намерим повече доказателства.
— Какви например?
— Ами, очевидно някои косми и власинки от Къстър Хил ще съвпаднат с намерените по тялото и дрехите на Хари. Това е необходимата следствена улика за свързването на хижата на Мадокс с Хари и на Хари с Мадокс, който е бил в хижата си.
— Добре… но как ще се сдобиеш с власинки от Къстър Хил без разрешително за обиск?
— По същия начин, по който щях да го направя, ако разследвах убийството на лицето Хикс, видяно според мен за последен път живо в дома на лицето Игрек.
— Какво искаш да кажеш?
— Отивам в Къстър Хил Клуб на посещение при господин Мадокс.
— Не!
— Защо? Точно така постъпвам на този етап от всяко друго разследване на убийство. Уликите и следите започват да свършват, така че трябва да се върна при основния заподозрян и да разговарям с него.
— Идвам с теб.
— Не идваш. Искам да поработиш върху детайлите, които ще са ни нужни за разработването на случая… материалите, които ще са ни необходими за получаването на разрешително за обиск.
Всъщност времето за това вече изтичаше, но пък иначе звучеше добре.
— Не — отсече тя и ме погледна. — Няма да ходиш там самичък. Може да е опасно.
— Не е опасно. Това не е замъкът на Дракула. Аз съм федерален агент и имам някои въпроси.
— Той вече уби един федерален агент.
Добро попадение.
— И вероятно вече съжалява. А ако не съжалява сега, ще съжалява после. — Облякох си якето.
Кейт също облече якето си.
Беше един от онези моменти, които изискват точната комбинация твърдост и нежност. Прегърнах я и казах:
— Трябваш ми тук. Днес сме малко закъсали откъм човешки ресурси. Наистина ще успея да се справя сам.
— Не.
— Мисля, че имам по-добър шанс да вляза вътре, ако съм сам.
— Не.
— Ще се обадя на хората на Шефър на кръстовището. Става ли? Ще им кажа да ми дадат един час и ако дотогава не се появя, да бързат на помощ. Става ли?
Това като че ли свърши работа и тя като че ли поомекна.
— Поддържай връзка с Шефър — завърших. — Освен това звънни във Върха и виж кой ни е търсил. Кажи им, че пазаруваме в Лейк Плесид и ако господин Грифит се обади, да му предадат, че ще се видим с него в центъра. И напомни на Джим, че Сони Демот е обещал да ми даде назаем сако и вратовръзка за вечерята.
— Обещавал ли ти е?
— Сигурен съм, че би го направил. Просто ги занасям. Престори се на мен — добавих.
Тя се усмихна.
— Искам да си включиш мобилния телефон.
— Кейт, никакви мобилни телефони. Включиш ли го, след един час очаквай Лайъм Грифит да цъфне на прага.
— Джон… това не е начинът, по който работим.
— От време на време, мила, се налага да се поразширят правилата.
— От време на време? Направи го и при предишния случай.
— Нима? Е, той вече е решен. Междувременно виж дали не можеш да поръчаш отнякъде пица.
Отидохме до вратата.
— Пази се — каза Кейт.
— Без аншоа.
Целунахме се и потеглих към замъка на Дракула.
38
Намерих един смесен магазин в покрайнините на Кантън. А може и да беше в центъра на Кантън. Трудно е да се каже.
Както и да е, влязох и купих каквото ми трябваше — пакет сладки с крем и от онези малки залепващи мечета за почистване на косми.
Момчето на касата ми каза как да мина напряко до Колтън, на около петдесет километра. Обясни ми също и как да стигна до магазина за спортни стоки.
Качих се в колата и обмислих следващия си ход. Беше малко след един следобед, което означаваше, че ще съм на портала на Къстър Хил преди два часа, ако не се отбия да купя кутия 9 мм патрони и няколко допълнителни пълнителя. Всъщност, ако ми се наложеше да пръсна мозъка на Мадокс, разполагах с повече от достатъчно муниции — петнадесет патрона в пълнителя и един в цевта.