Той като че ли усети, че главният момент е отминал, и изостави въпроса с Руди.
— Ще повикам Карл да ви изпрати.
Отиде при бюрото си, взе едно уоки-токи и понечи да натисне бутона за връзка.
— Тук съм да разследвам предумишлено убийство — казах аз.
Той се поколеба, остави уоки-токито и ме погледна.
— Какво убийство?
Пристъпих към бюрото.
— Убийството на Хари Мюлер.
На лицето му се изписа подобаващо изненадано и объркано изражение.
— О… на мен пък ми казаха, че било инцидент. Тялото било намерено… Съжалявам, трябваше да ви изкажа съболезнованията си. Бил е ваш колега.
— Приятел.
— О, наистина много съжалявам. Но… от офиса на шерифа ми се обадиха и ми казаха, че тялото на лицето било намерено в гората и че случаят е бил определен като злополука по време на лов.
— Все още нищо не е определено.
— Разбирам… значи… има вероятност за предумишлено убийство.
— Точно така.
— И?
— Надявах се, че ще можете да ми помогнете.
— Не… съжалявам. Какво бих могъл да зная за…
Настаних се на стола пред бюрото и му посочих с пръст да седне.
Той се поколеба — даваше си сметка, че не е длъжен да сяда и да говори за това и че може да ме разкара от стола си, от дома си и от живота си. Но нямаше да го направи. Седна. Технически погледнато, аз нямах юрисдикция да разследвам убийство тук — това е работа на щатската полиция. Мадокс обаче като че ли не знаеше това, а аз нямах никакво намерение да му давам уроци по конституционно право.
Направихме стария номер да вперим очи един в друг. Този тип дори не мигна. Изумително. Как го правеше?
— Всъщност какво искате, детектив?
— Ето как стоят нещата, господин Мадокс. Както може би знаете, Хари Мюлер не е бил тук, за да наблюдава птички.
— Казахте, че е дошъл точно за това.
— Не. Всъщност беше изпратен да наблюдава вас.
Не се престори на изненадан. Като че ли помисли над думите ми, после кимна.
— Разбирам, че правителството се интересува от мен. Човек с моето положение би трябвало да е изненадан, ако властите не проявяват интерес към него.
— Така ли? И защо мислите, че правителството трябва да ви обръща специално внимание?
— Ами… заради сделките ми с чуждестранни сили. Определянето на цената на петрола. Виждате ли, аз съм личен приятел на иракския министър на петрола.
— Без майтап? Той как приема новината за войната?
— Не сме говорили в последно време, но предполагам, че не е много радостен от неминуемата инвазия в страната му.
— Има си хас и да е радостен. И тъй, вие смятате, че правителството се интересува от вас, защото… защо всъщност?
— Защото интересите ми и интересите на правителството на Съединените щати не винаги съвпадат.
— Разбирам. И чии интереси са на първо място?
Той се усмихна.
— Родината ми винаги е на първо място, но родината не винаги е добре представена в лицето на правителството.
— Да. Мога да ви разбера. Но нека просто в интерес на спора да кажем, че правителството не дава и пукната пара за вашите сделки с чуждестранни сили. Че може би предположенията ви са погрешни. В такъв случай защо биха проявявали интерес към вас?
— Нямам представа, господин Кори. Вие имате ли?
— Не.
— Но защо ще пращат детектив Мюлер от Контратерористичната спецчаст да ме шпионира? Да не би правителството да ме мисли за терорист?
— Не зная. Кой обаче е казал, че детектив Мюлер е бил от Контратерористичната спецчаст?
Той се поколеба за миг.
— Нали е ваш колега. А ви сте от ФКТС.
— Правилно. Добро умозаключение.
Той запали цигара, но отново не направи колелца.
— Значи казвате, че този Милър…
— Мюлер. Детектив Хари Мюлер.
— Да. Че детектив Хари Мюлер е бил изпратен да… да шпионира мен…
— И гостите ви.
— И гостите ми, а вие не знаете…
— Между другото, нарича се наблюдение. Шпиониране е лоша дума.
Той се наведе към мен.
— На кого му пука как се нарича? — Най-накрая изгуби самообладание, стовари длан върху бюрото и почти викна: — Ако този човек — детектив Мюлер — е бил пратен да… наблюдава мен и гостите ми, то съм страшно вбесен от това! Правителството няма право да нарушава личното ми пространство или това на гостите ми, които се събират напълно законно на частна територия за…
— Да. Да, да, да. Това е друг въпрос. В момента обаче говорим за убийство.
— Вие твърдите, че е убийство. Шерифът казва, че е инцидент. А дори и да е убийство, какво общо има това с мен?
Щом казваш на някого, че е заподозрян, трябва да му прочетеш правата, а аз не носех проклетата картичка. Дори да я имах и да я бях прочел, той щеше да каже: „Сбъркали сте адреса, детектив. Изчакайте да се обадя на адвоката си“.