Към този момент господин Бейн Мадокс вече се чувстваше малко обкръжен, подобно на Джордж Къстър. От обръча май нямаше никакъв изход, но той все пак успя да открие един.
— Боя се, че трябва да прекратим този разговор, детектив. Имам да проведа някои важни телефонни разговори с Близкия изток, а там вече става късно. Трябва да се погрижа и за някои други неотложни задачи. Все пак аз съм бизнесмен, а днес е работен ден.
— Това ми е известно. Аз пък работя по случай на убийство.
— Оценявам това, но… Вижте какво. Имам една идея.
— Чудесно. Каква?
— Защо не минете отново довечера? Можем да съчетаем работата с удоволствието. Да кажем, коктейл в седем, а ако решите да останете за вечеря, би било чудесно.
— Е, не съм сигурен за вечерята. Анри обеща да сервира бекаси.
Той се усмихна.
— Мисля, че мога да се представя по-добре, а освен това ще приготвя и списъка с гостите ми.
— Страхотно.
Не можех да изпусна мечето, без да обясня защо си играя с него, така че изхлузих обувките си и разтърках чорапите си по мъхнатия ориенталски килим, който е винаги лесен за съпоставка.
Наистина имах силното усещане, че Хари е бил тук, а след около два дни може би щях да зная със сигурност. Тогава щях да се върна със заповед за арест на господин Бейн Мадокс за убийство, или още по-добре — в пълно и ясно съзнание да го застрелям в червата, тъй като обвинението можеше и да не мине. Разбира се, стига по това време да не играеше покер с петролния министър в Ирак или някъде другаде.
— Кой ще готви довечера? — попитах.
— Ще измисля нещо — каза той. — Мога да се оправя с коктейлите. Скоч, нали?
— Точно. Е, много мило от ваша страна.
— Разбира се, доведете и мис Мейфийлд.
— Стига да е свършила с йодлерите.
— Облеклото е неофициално — каза той и се усмихна. — Без смокинг.
— Смокингът е за утре вечер.
— Точно така. Сряда и събота. Моля, уговорете мис Мейфийлд да дойде и й кажете да не се тревожи за това какво да облече. Нали знаете какви са жените — каза доверително.
— Никога не съм знаел.
Посмяхме се малко и ето че отново бяхме в дружески отношения. Страхотно. Междувременно се питах дали двамата с Кейт ще успеем да се измъкнем живи оттук.
— Ще присъства ли някой друг?
— Ъъ… не съм сигурен. Но ние с вас можем да се оттеглим в библиотеката, ако се наложи да разглеждаме някои делови въпроси.
— Добре. Мразя да говоря за убийства на масата. Останали ли са някои от гостите ви през уикенда?
— Не. Всички си тръгнаха.
Може би беше забравил за Михаил Путьов.
Мадокс стана.
— И тъй, коктейл в седем, после малко работа и накрая вечеря, ако успеете да се измъкнете от бекаса.
— Няма да е лесно. — Напъхах крака в обувките си и станах.
— Още веднъж съболезнованията ми за детектив Мюлер. Моля се на Бог смъртта му да няма нищо общо с моите хора, но ако има, можете да разчитате на пълното ми сътрудничество. Ще се погрижа за информацията, за която помолихте.
— Благодаря. Междувременно, това да си остане между нас. Не е нужно да стряскаме никого.
— Разбирам.
Ръкувахме се, излязох от кабинета му и видях Карл — стоеше на няколко крачки от вратата.
— Ще ви изпратя до изхода — каза той.
— Благодаря. Човек може да се изгуби на такова място.
— Точно затова ще ви изпратя до изхода.
— Да.
Задник.
Слязохме по стълбището.
— Къде е тоалетната? — попитах.
Той посочи една врата в дъното на вестибюла. Влязох, взех кърпата за ръце и я прокарах по някои повърхности, за да събера косми, частици кожа и разни други ДНК проби, с които биха желали да си поиграят следователите. Искаше ми се да имах цигарата на Мадокс, но щеше да ми е малко трудно да го помоля да запазя фаса му като сувенир.
Напъхах кърпата под колана си и излязох.
Карл ме отведе до външната врата.
— До шест вечерта — казах му.
— До седем.
Не беше особено духовит. Но пък за сметка на това — лоялен. И опасен.
40
Стоманената врата не се отвори, докато не приближих съвсем, затова надух клаксона.
Тя се плъзна настрани и двамата щурмоваци ме изгледаха свирепо, застанали с пъхнати под коланите си палци. Ако това беше най-доброто, на което бяха способни, не бих се занимавал с тях, но в случая дадох газ, минах на косъм от тях, после рязко отклоних и промъкнах колата през наполовина отворения портал.
Видях в страничното огледало как рият чакъла с копита. Май бяха доста вбесени.
Може би не трябваше да съм такава гадина. Нужно е обаче ясно и категорично да покажеш кой е главният мъжкар. Хората обичат да знаят къде им е мястото в обществената йерархия.