— Не казвай на Мадокс за това — казах му на тръгване. — Само ще влошиш нещата. Аз ще говоря с него.
— Не може да го направи. Ще го съдя.
Както и да е, по-голямата кола на Руди се оказа разнебитен микробус „Додж“, купето изглеждаше като пострадало при експлозия по време на бой с храна. Но въпреки това се движеше като шампион.
Продължих пътя си и в Колтън подминах завоя за Кантън и поех по обиколния път през Потсдам.
Когато бягаш от хайка, трябва често да сменяш конете, да застреляш последния и никога да не минаваш два пъти по една и съща пътека.
Стигнах Кантън и намерих магазин за спортни стоки „Шийнтъл“, откъдето купих кутия патрони 40-и калибър за Кейт и 9-милиметрови за мен. Всички в правозащитната система трябва да използват един и същи калибър, както е при военните, но това е друга история. Купих също и четири допълнителни пълнителя за глока. Съдържателката, Леели Шийнтъл, се нуждаеше от документ за самоличност за мунициите. Показах й шофьорската си книжка вместо картите от ФБР.
Трябваше да сменя чорапите си, които преди малко се бяха превърнали във веществено доказателство, така че си купих нови, вълнени — щяха да свършат чудесна работа за събиране на още проби в трапезарията и библиотеката на господин Мадокс.
Разбира се, всички тези следователски техники щяха да идат на вятъра, ако Мадокс ни сипеше нещо весело в питиетата или ни застреляше с упойващи стрелички и се събудехме мъртви като Хари. Разбира се, винаги има и възможност за добрата старомодна игра с пистолети.
Като стана въпрос за това, помислих си, че може да попаднем в ситуация, при която двамата с Кейт да бъдем освободени от оръжията си. Нямах намерение да позволявам това без бой, но фактът бе, че щяхме да влезем във въоръжен лагер, а е трудно да спориш с десетина души, насочили карабини към теб. Сигурен бях, че Хари се е намирал в подобна ситуация.
Огледах се из магазина за нещо, което би могло да остане незабелязано от металотърсачи и при претърсване, като същевременно да може да се окаже по-полезно в напечено положение от, да кажем, вълнени чорапи.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита госпожица Шийнтъл, наистина красива млада дама. Едва сега го забелязах.
— Ами… това е малко дълга история… — Наистина не исках дай разправям за Мадокс и как частната му армия ме държи на прицел и ми отнема пистолета, след което аз вадя скритото оръжие, избивам ги и тъй нататък. — Аз… трябват ми някакви пособия за оцеляване.
— Какви по-точно?
— Не зная, Леели. Какво предлагате?
Тя ме заведе до единия ъгъл.
— Е, тук има някои неща. Но всъщност всички лагерни пособия са пособия за оцеляване.
— Не и когато става дума за бившата ми жена. Тя лагеруваше с влекач на къщи и домашна прислужница.
Леели се усмихна.
Огледах стоките и се опитах да измисля какво, по дяволите, бих могъл да вмъкна в хижата, без да бъде засечено от детектор. Зашеметяващите гранати почти нямат метал, така че реших да се пробвам.
— Да имате зашеметяващи гранати?
Тя се разсмя.
— Не. Защо пък да имам зашеметяващи гранати?
— Не зная. Може би за ловене на риба. Нали се сещате, вместо динамит.
— Това е незаконно — каза тя.
— Сериозно? Правя го през цялото време в Сентръл Парк.
— Стига, Джон.
Изглежда, наистина искаше да ми помогне, но аз не й помагах особено.
— Значи ще лагерувате. Нали така?
— Така. Точно затова си купих вълнените чорапи.
Тя намери отговора ми за смешен.
— Значи ви трябват пособия за зимно къмпиране.
— Всъщност нямам много пари в брой, а бившата ми жена открадна кредитната ми карта.
— Поне пушка имате ли?
— Не.
— Е, ще трябва да си отваряте очите на четири за мечки. По това време на годината са непредсказуеми.
— Също като мен.
— И не си мислете, че сте в безопасност с тези ваши пистолети. Последният, който се опита да спре мечка с пистолет, сега е трофей в бърлогата й.
— Много смешно.
— Не е смешно. Ако около лагера ви се появи мечка и започне да търси храна, ще трябва да почнете да дрънчите с тенджери и тигани…
— Нямам тенджери и тигани. Точно затова ми трябват зашеметяващи гранати.
— Не. Знаете ли какво ви трябва?
— Не. Какво?
— Трябва ви клаксон с въздух под налягане.
И взе една ламаринена кутия от лавицата.
— Това чили ли е? — поинтересувах се.
— Не…
— Въздух под налягане. Нали се сещате?
— Не, това е като… въздушна свирка. Обикновено ги подплашва, а и може да се използва за сигнализиране, ако загазите. Две дълги и едно късо. Става ли? Само шест долара.
— Сериозно?