— Кажи й, че ти трябва достатъчно лепенка за ръцете и краката, и да провери също за бита сметана.
— Момент, моля… — Тя покри слушалката и едва сдържа смеха си. — Джон…
— И да ни се обади, ако изобщо види кола да се движи към Езерната къща.
Кейт ме погледна отново и кимна.
— Съпругът ми може да кара и друга кола. Така че, ако изобщо нещо тръгне към Езерната къща… да, благодаря ви.
Затвори телефона и се обърна към мен.
— Уилма ме посъветва приятелят ми да премести микробуса си и ми напомни, че задната врата е на верандата.
Добре се посмяхме. Точно от това имахме нужда.
— Сякаш не зная как да изкарам мъж през задната врата — каза Кейт.
— Всичко ми знаеш ти…
Тя се усмихна и каза сериозно:
— Е, сега Уилма е нашият страж.
— Мотивирана е.
Кейт кимна.
— Понякога мислиш добре.
— Защото и аз съм мотивиран.
Както и да е, прегърнахме се и се целунахме със закъснение, след което Кейт ме информира:
— За утре съм запазила билети за самолета от летище „Ла Гуардия“ в Сиракуза в осем и половина сутринта. Това е първият възможен полет, който успях да намеря.
Точно в момента не ми се спореше по този въпрос.
— Надявам се, че не си използвала кредитната си карта.
— Не приемаха чекове по телефона.
— Е, като стигнеш на летището, прати много здраве на Лайъм Грифит от мен.
— Джон, не могат да получат толкова бързо информацията за кредитна карта… е… можем през нощта да стигнем до Торонто. Оттам има много полети до Ню Йорк и Нюарк.
— Няма да пресичаме границата на страната. Добре, какво свърши ти?
Тя отвори бележника си.
— Така. Първо, както казах, не успях да се свържа с майор Шефър. Звънях му два пъти и му оставих съобщения, че ще го търся отново. Но не мисля, че той иска да говори с мен. Може би ти ще имаш повече късмет.
— Ще му се обадя по-късно — казах и се излегнах на дивана. — При Гьола на Макюън нямаше негови хора.
— Може да са се скрили.
— Може би. А може Шефър да ни е дръпнал шалтера.
— Но ти така или иначе се хвана.
— Оставих бележка върху една бреза.
Кейт продължи:
— Проверих списъците на пътниците, резервациите и договорите за наем. Не изскочиха никакви стряскащи имена с изключение на Пол Дън и Едуард Улфър. Както и, разбира се, Михаил Путьов. — Тя хвърли поглед на бележките си. — Имаше и някои други имена, които ми звучаха познато, но може би това е защото чета за тях. Например Джеймс Хокинс. Това познато ли ти звучи? И не ми казвай, че е играл трета база за „Янките“.
— Добре, не е играл. Провери ли го в Гугъл?
— Проверих го. Наистина има Джеймс Хокинс в Генералния щаб. Генерал от Военновъздушните сили. Но не мога да кажа дали става въпрос за един и същи човек.
— Е… ако е бил в Къстър Хил Клуб, най-вероятно е той. Наел ли е кола?
— Не. Пристигнал е от Бостън в събота, в девет и двадесет и пет сутринта, и е заминал обратно за Бостън с полета от дванайсет и четиридесет и пет в неделя, а оттам е направил прекачване за Вашингтон.
— Добре… ако е ходил в Къстър Хил Клуб, най-вероятно е бил взет от микробуса. Интересно е, че Мадокс не е пратил фирмените си самолети за нито една от тези важни клечки. Предполагам, че сигурно не е искал да се прави пряка връзка между тях. А това винаги е малко подозрително.
— Често важните държавни служители просто не приемат скъпи подаръци или услуги от богати хора. Въпрос на морал.
— Тогава е още по-подозрително. И тъй, на срещата у Мадокс е присъствал и член на Генералния щаб. Генерал от Военновъздушните сили.
— Чудя се дали тези гости са знаели, че Хари е там и какво се е случило с него…
Не можех да си представя, че хора като тези биха станали съучастници в убийство. От друга страна, ако залогът е достатъчно висок, всичко е възможно.
— Някаква друга информация от летището?
— Това е. За останалите десетки имена ще ни трябва екип, който да се заеме със списъците и да установи кои са тези хора и каква връзка биха могли да имат с Бейн Мадокс — ако изобщо съществува такава връзка.
— Надявам се колегите ни вече да работят върху това. Ние обаче така и няма да разберем резултатите.
Тя не коментира думите ми и продължи:
— После влязох в интернет и потърсих в Гугъл Бейн Мадокс. Открих учудващо малко информация.
— Не е чак толкова учудващо.
— Предполагам. Повечето от сведенията са корпоративни факти — че е главен изпълнителен директор и основен акционер на Глобъл Ойл Корпорейшън. Горе-долу това е всичко. Много малко биографични данни, почти нищо лично. Никакво споменаване на бившата му жена и децата, само половин дузина цитати от публикувани източници и нито една неофициална дума или коментар от когото и да било.