— Явно има възможност да трие лични блогове и друга странична информация.
— Явно. — Кейт погледна бележките си. — Единственото горе-долу интересно е, че половината от активите му в петрол и газ и половината от танкерите му принадлежат на анонимни собственици от Близкия изток.
Замислих се над думите й и над казаното от Мадокс по време на беседата ни, че петролният министър на Ирак му е личен приятел. Това означаваше, че подобно на повечето западни петролни магнати, той е трябвало да целува нечий задник в Пясъчната страна. Но тъй като Мадокс не ми приличаше на любител на подобни целувки, може би планираше начин да елиминира партньорите си веднъж и завинаги. Може пък голямата му цел да беше точно тази.
— Нещо друго за Мадокс?
— Това е — каза Кейт. — После търсих информация за СНЧ. Няма кой знае какво повече от онова, което ни каза Джон Насеф, с изключение на това, че руснаците използват своята система по различен от нас начин.
— Естествено. Нали имат повече букви в азбуката си. — Прозинах се и чух как стомахът ми изкъркори.
— За друга разлика става дума. — Тя отново погледна бележките си. — Чуй това. Както видяхме, нашите изпращат сигнали до подводниците като предупредителен звънец, докато руснаците в по-напечените моменти пращат непрекъснато съобщение, в което се казва „Всичко е наред“. Когато позитивното съобщение прекъсне, това означава, че е на път нов, тревожен сигнал, и ако той не пристигне за необходимото за това време — около половин час, — се приема, че предавателната станция е унищожена и подводниците имат правото да изстрелят ракетите си по предварително набелязаните цели в Съединените щати, Китай или където и да било другаде.
— Господи, надявам се да си плащат навреме сметките за тока.
— Аз също. Затова нашият СНЧ приемник в Гренландия е успял да проследи руския сигнал до Колския полуостров — защото пращали онова непрекъснато съобщение „Всичко е наред“ в периода на обтегнати взаимоотношения, които според статията са били предизвикани от нас. Така сме накарали руснаците да включат системата си и сме успели да открием предавателя.
— Еха. Не сме ли хитри, а? Това се казва ядрена политика на ръба. Не трябва ли да сме щастливи, че Студената война приключи?
— Да. Но това ме кара да мисля, че Мадокс, след като е успял да се сдобие с американските кодове, може да се е сдобил и с руските — каза Кейт. — Според тази статия — между другото написана от швед — руският софтуер за криптиране не бил толкова сложен и непробиваем като нашия, така че е възможно Мадокс да е преминал на честотата на руснаците и да се опитва да изпрати фалшиви сигнали до руския флот, който да удари… Китай, Близкия изток или когото там не харесва напоследък.
Замислих се.
— Ако руските кодове са по-лесни за разбиване, това е наистина възможно. Един и същи СНЧ предавател в Къстър Хил, различни атомни подводници. Още нещо интересно около Сънчо?
— Само че индийците се опитват да построят СНЧ станция.
Седнах на дивана.
— За какво им е, по дяволите? Томахавки ли ще изстрелват? Имат си казина, за Бога.
— Джон, не индианците. Индийците.
— О…
— Те изграждат свой атомен подводен флот. Същото се отнася за китайците и пакистанците.
— Ама че гадост. След тях ще дойде ред на пощенските служители. После можем да си целунем задниците за сбогом.
— Всъщност светът е станал много по-опасно място, отколкото беше по времето на Студената война. Тогава бяхме само ние и те.
— Така е. Каква е средната цена на къща в Потсдам?
Тя май не се сещаше и седна на бюрото, потънала в мисли. Накрая каза:
— Открих също и някои… не много добри новини.
— Тоест лоши новини?
— Да.
— Какви?
— Още се опитвам да ги проумея. Нека първо приключим с останалото, така че да имаме някакъв контекст.
— Да не би майка ти да ни идва на гости?
— Това не е шега.
— Добре. Какво имаме после?
— Михаил Путьов.
42
— Михаил Путьов — казах аз. — Нямаше никаква следа от него в Къстър Хил. Какво е положението с дома и работата му?
— Обадих се в кабинета му и секретарката, госпожица Крабтрий, каза, че отсъства. Казах, че съм лекар и че става въпрос за сериозен здравословен проблем.
— Добър номер. Никога не съм го използвал.
— Винаги действа. Както и да е, госпожица Крабтрий омекна малко и каза, че доктор Путьов не бил идвал на работа, не се бил обаждал и че при опитите й да го открие на мобилния му телефон веднага се включвала гласовата поща. Звъняла също и на съпругата му, но госпожа Путьов не знаела къде е мъжът й. Очевидно не е казал на никого къде отива.