— Успя ли да научиш номера на мобилния му телефон?
— Не. Отказа да ми го даде, но ми остави своя за всеки случай, а аз й дадох номера на пейджъра си. Стори ми се загрижена — добави Кейт.
— Добре, значи Михаил е направил самоотлъчка от МТИ. А от дома?
— Също. Госпожа Путьов насмалко да се разридае. Каза, че дори когато е с любовницата си, Михаил се обаждал и измислял някаква причина да не се прибере.
— Добър съпруг.
— Джон, не бъди такъв задник.
— Майтапя се. Значи Михаил не само е в самоотлъчка, а е изчезнал безследно.
— Да, що се касае до съпругата и секретарката му. Възможно е обаче да е все още в Къстър Хил Клуб.
Поклатих глава.
— Ако беше, е щял да се обади. Човек в неговото положение, с федерални придружители, не може просто да изчезне и да остави жена си, семейството си и колегите си да мислят дали да не звъннат на ФБР. Това е последното, което би искал да направи.
Кейт кимна.
— Тогава…?
— Е, явно не всеки, който влезе в Къстър Хил Клуб, излиза в същото състояние, в което е дошъл — казах аз.
— Явно не. Бил си вече два пъти там — добави тя. — Искаш ли да пробваш отново?
— Току-виж от третия път станало.
Тя пренебрегна това подмятане и продължи:
— И тъй, потърсих в Гугъл „Путьов, Михаил“ и попаднах на някои публикувани статии и неофициални неща, писани за него от други физици.
— Харесват ли го?
— Уважават го. Той е звезда в света на ядрената физика.
— Много мило. Тогава защо кръжи около Бейн Мадокс?
— Би могло да има професионални връзки. Макар че, доколкото знаем, може и да е някакво лично познанство. Може просто да са приятели.
— Тогава защо не е казал на жена си къде отива?
— Това е въпросът. Както и да е, знаем със сигурност, че ядреният физик Михаил Путьов е бил гост в Къстър Хил Клуб и сега е в неизвестност. Всичко извън това е само предположение.
— Правилно. Хей, а обади ли се във Върха?
— Да. Имаше две съобщения от Лайъм Грифит. Било много спешно и трябвало веднага да се свържем с него.
— Спешно за кого? Не за нас. Каза ли, че сме на пазар за глави на лосове в Лейк Плесид?
— Казах на Джим на рецепцията да казва на всеки, който ни търси, че ни очакват за вечеря.
— Добре. Това може да поохлади Грифит, докато не цъфне във Върха и не открие, че са го насадили. Урлш звънял ли е?
— Не.
— Виждаш ли? Шефът ни е отвързал каишките. Хубав човек.
— Мисля, че ние му отвързахме каишката, Джон. И сега той ни връща жеста.
— Както и да е. Да си го начука. Кой друг се е обаждал?
— Майор Шефър, съгласно твоето предложение. Съобщението му гласи: „Колата ви е върната. Ключовете са на рецепцията“.
— Много мило. Забравил е да остави съгледвачи на мястото, но не и да си прикрие задника от ФБР.
— Някой случайно да ти е казвал, че си циничен?
— Скъпа, бил съм нюйоркско ченге цели двайсет години. Реалист съм. Мисля, че вече сме говорили по въпроса — напомних й. — Добре, какво друго?
Тя изостави любимата си тема и продължи:
— Някакъв си Карл — звучи ми познато — се обадил и оставил съобщението „Вечерята е уредена“. Джим попитал за подробности, но Карл казал, че господин Кори вече е запознат с тях, и помолил да доведеш и госпожица Мейфийлд, както сте се разбрали. — Кейт вдигна поглед. — И тъй, Мадокс не оставя името си и нищо, което би свързало изчезването ни с него или с хижата му.
— Какво изчезване?
— Нашето изчезване.
— Защо си все толкова подозрителна към хората?
— Джон, затваряй си човката — сряза ме тя. — Имаме и три съобщения по гласовата поща в стаята.
— Грифит и кой друг?
Кейт погледна бележките си.
— Лайъм Грифит в три и четиридесет и девет, жизнерадостно: „Здрасти, готини. Мислех, че ще се видим по-рано. Дръннете ми, когато получите това. Надявам се всичко да е наред“.
Разсмях се.
— Ама че задник. За толкова тъпи ли ни смята? Съжалявам — добавих бързо. — Това беше цинично…
— Във второто съобщение ни питат дали искаме да се запишем за масаж…
— Да.
— Последната гласова поща е от Анри, който маниерно пита какъв вид горчица желаеш за паленцата.
— Видя ли? А ти не ми вярваше.
— Джон, имаме да се справяме по-належащи въпроси, отколкото…
— Обади ли му се?
— Обадих му се, за да потвърдя впечатлението, че ще се връщаме.
— Какво му каза на Хенри? Делхийска горчица, нали?