— Да. Много е очарователен.
— Искаше да ми покаже бекаса си.
Тя се направи, че не ме е чула.
— Записах масаж за двама ни за утре сутринта.
— Добре. Очаквам го с нетърпение.
— Няма да сме там.
— Вярно. Е, жалко, че ще разочароваме Хенри след всички грижи, които му създадохме, но коктейлът с Лайъм Грифит определено няма да ми липсва.
Кейт изглеждаше изтощена, а може би разтревожена, затова реших, че се нуждае от малко навиване.
— Страхотно си се справила. По-добър партньор не съм имал.
Тя се усмихна насила.
— Не ти вярвам, но все пак много мило от твоя страна.
— Сериозно. Наистина. Ти си умна, находчива, храбра, интуитивна, на теб може да се вярва… какво друго?
— Аз съм ти шеф.
— Точно така. Най-добрият шеф, който съм имал. Добре, а ФАА…
Телефонът иззвъня.
— Очакваш ли обаждане? — попитах.
— Не.
— Може да е Уилма. Мъжът ти се връща.
Тя се поколеба, но вдигна слушалката.
— Ало? Благодаря. Да… Ще му кажа. Благодаря.
Затвори и се обърна към мен.
— Уилма беше. Лейкопластът е пред вратата. Каза, че все пак е по-добре да преместиш микробуса.
Разсмяхме се, но очевидно бяхме на ръба. Отидох до прозореца, проверих обстановката, отворих вратата и прибрах голямата ролка лейкопласт.
Седнах на кухненската маса и започнах да залепвам импровизираните пликове за веществени доказателства по всички правила от учебниците и наръчниците.
— Разкажи ми за ФАА.
Вместо да отговори, тя попита:
— Защо просто не приберем хюндая от Руди, да вземем тези пликове и да тръгнем към Ню Йорк?
— Имаш ли химикалка? Трябва да подпиша лепенката.
— Можем да стигнем до Федерал Плаза към… — тя си погледна часовника, — към три или четири сутринта.
— Ако искаш, тръгвай. Аз оставам. Нещата се случват тук, значи тук ми е мястото. Химикалката, ако обичаш.
Тя ми подаде химикалка от чантата си.
— Какво се случва?
— Не зная, но когато се случи, ще съм тук — казах и подписах лепенката. — Всъщност наистина трябва да се разделим за всеки случай… Добре, откарай микробуса на Руди до Масена, наеми фуга кола и продължи към Ню Йорк.
Тя седна на стола до мен и ме хвана за ръката.
— Хайде да довърша с това какво научих, а после ще решаваме какво да правим.
Звучеше сякаш крие асо в ръкава си, което вероятно означаваше лоша новина. Каквото и да бе, ней даваше мира.
— ФАА. Лошата новина?
— Добрата новина е, че винаги съм в състояние да намеря някаква информация. Лошата е самата информация.
43
— ФАА — започна Кейт. — Както предрече, оказа се предизвикателство. Но в края на краищата някой от Федералната авиационна администрация ми подсказа да се обадя до регионалния Център за обслужване на полетите — ЦОП — в Канзас Сити, където в неделя следобед пристигнали самолетите на ГОКО от Адирондак.
— Добре. Какво казаха от ЦОП в КС?
— Казаха, че двата самолета кацнали, заредили гориво, заявили летателните си планове и заминали — Кейт хвърли око на бележките си. — Едната „Чесна Сайтейшън“ с номер № 2730G, пилотирана от капитан Тим Блек, отлетяла за Лос Анджелис. Другата с номер № 2731G, пилотирана от капитан Елуд Белман, заминала за Сан Франциско.
— Наистина ли? — Това донякъде ме изненада. Сигурен бях, че единият или двата самолета ще се върнат на летището в Адирондак и Мадокс ще скочи на борда и набързо ще се изнесе нанякъде. — Това ли са били крайните им цели?
— Допреди около час. Обадих се на ЦОП в Ел Ей и Сан Франциско, но нямаше заявени нови летателни планове.
— Добре… но защо са заминали за Лос Анджелис и Сан Франциско?
— Точно това трябва да разберем.
— Да. Трябва също да разберем къде са отседнали пилотите, за да се свържем с тях.
— Помислих си същото и открих, че пристигащите и заминаващи частни самолети се обслужват от постоянни работни бази — ПРБ. Открих, че самолетът на ГОКО на международното летище на Лос Анджелис използва ПРБ на Гарет Авиейшън Сървис, а онзи на летището в Сан Франциско — фирмата Сигначър Флайт Съпорт. Обадих се на тези ПРБ и попитах дали знаят къде биха могли да са отседнали пилотите и помощниците им. Казаха ми, че понякога оставяли телефонен номер — обикновено на хотел или мобилен телефон, за да бъдат намерени при нужда. Но не и този път. Единствената информация от ПРБ е, че пилотите са от авиационния отдел на ГОКО към международно летище „Стюарт“ в Нюбърг, Ню Йорк. Там ГОКО има своя база, сервизен хангар и разпределителен офис.
— И какво? Обади ли им се?
— Да, обадих се на офиса на ГОКО в Стюарт, но по разбираеми причини не се представих като служител на ФБР и ми отказаха каквато и да било информация за двата екипажа.