— И е нямало кола и шофьор, за да откара екипажа и багажа до мястото, където е трябвало да отидат.
— Правилно.
— И пилотът поръчал на обслужващата фирма в Сан Франциско да приготви самолета за заминаване в сряда по обед с крайна дестинация „Ла Гуардия“, но от казаното от теб излиза, че още не са заявили летателния си план пред ФАА.
— Правилно. Но това не е необичайно. Открих, че летателните планове трябва да се заявяват малко преди излитането, за да се вземат предвид метеорологичните условия, въздушният трафик и тъй нататък.
— Логично е.
— Съжалявам, че не успях да подхраня параноята ти.
— О, не се безпокой. Имам си достатъчно. Всъщност ето ти един пример — тайната крайна цел на пилота и втория пилот в Сан Франциско.
— Защо да е тайна?
— Ами защото няма наета кола и шофьор, което би оставило документна следа, освен това не са се възползвали от възможността да се повозят във фирмения микробус, който е трябвало да бъде разтоварен на стоянката за таксита, а после багажът да се качва на две коли заради размерите му. Това да ти се вижда смислено?
— Не. После се обадих на Гарет Авиейшън Сървис в международното летище в Лос Анджелис и разговарях с някакъв си Скот, който ме остави на изчакване и поразпита колегите си. Разказа ми горе-долу същата история — два големи черни куфара и фирмен микробус до такситата.
— Аха. Е, явно тези четиримата са имали едни и същи инструкции — да вземат таксита до мястото, където е трябвало да отидат с куфарите.
— Изглежда точно така.
— И тъй, съвсем ясно е, че двата екипажа са имали тайна дестинация или дестинации в Ел Ей и Сан Франциско и затова всеки от тях е взел такси, за проследяването на което ти трябва повече от страхотен късмет. Въпросът е, има ли всичко това нещо общо с безумния план на Бейн Мадокс да стане император на Северна Америка, или с каквото там се е заел? Или изобщо не е свързано?
— Мисля, че е свързано.
— Това ли е лошата новина?
— Трябва ни повече контекст — отвърна тя. — А сега ми разкажи за разговора ти с Мадокс.
— Добре. После ще ми кажеш ли лошата новина?
— Да. Освен ако не се сетиш сам, преди да сме свършили останалите неща от дневния ред.
— Сериозно предизвикателство. Добре, имам ли всичко необходимо, за да се сетя?
— Намираш се в точката, където бях аз, когато се сетих. После открих още едно сведение, което потвърди онова, от което се страхувах.
— Добре. Еха.
Замислих се и в главата ми нещо започна да се оформя, но преди всичко да застане на мястото си, Кейт каза:
— Твой ред е. Къстър Хил, Бейн Мадокс.
Всички пътища водят към Къстър Хил и Бейн Мадокс.
44
Върнах се на дивана, а Кейт се настани във фотьойла.
— Добре. Първо, Бейн Мадокс едва ли не ме очакваше. Великите умове мислят по сходен начин — обясних.
Обичам, когато завърта очи. Страхотна е.
— Домашния персонал като че ли го няма, но охраната е на мястото си, както и Карл.
Разказах накратко за срещата си с Бейн Мадокс, включително отклоняващите се дискусии за раняването при изпълнение на дълга и странната обсебеност на Мадокс от мечки.
— Възможно е обаче тези теми да не са отклоняващи се — казах. — Може би Мадокс просто е говорил алегорично.
— На мен лично ми приличат на мачовски глупости.
— Да. Това също. По-важното е, че официално съобщих на господин Бейн Мадокс, че е свидетел във вероятно предумишлено убийство. — Разказах й измисленото си подозрение, че убиецът на Хари е някой от охраната му. — И тъй, в момента сме го поставили натясно.
— Убийството на федерален агент не е федерално престъпление — напомни ми Кейт.
— Е, би трябвало да бъде.
— Но не е. Юрисдикцията е на щатската полиция на Ню Йорк. С други думи, на майор Шефър — уведоми ме тя. — Не си ли го учил това в колежа по наказателно право?
— Преподавам го. А не го практикувам. Всъщност прикрил съм се чрез словесна атака, което е федерално престъпление. Мадокс обаче не е адвокат — добавих. — Той е заподозрян.
— Но си има адвокат.
— Не експлоатирай жестоко дребните риби.
Тя ме изгледа малко раздразнено, но отстъпи.
— Признавам, че е било добър ход. Тогава ли те покани на вечеря?
— Всъщност да. Ще събере част от информацията, за която го помолих.
— Да бе. Е, сега ще трябва официално да уведомиш майор Шефър и Том Уолш какви си ги надробил.
— Ще ги уведомя.
— Кога?
— По-късно.
Продължих да разказвам за какво разговаряхме с Мадокс, но не споменах момента, когато обмислях класическото просто решение на сложния проблем. Искаше ми се да кажа на своята жена и партньор: „Както Мадокс е решил проблема Хари Мюлер с четиринайсет грама олово, така аз реших целия проблем Мадокс за по-малко време, отколкото ми трябваше да вдигна мечето за косми от килима“. Но не го казах.