— Мадокс изрази съболезнованията си за Хари, макар да не беше в състояние да си спомни името му.
Кейт ме погледна.
— Искаше да знае дали има някакъв фонд, в който да участва.
Тя продължи да ме гледа и мисля, че заподозря, че съм си мислил за експедитивното правосъдие, прилагано от време на време спрямо убийците на ченгета.
— Обадих се на приятелката на Хари, Лори Баник — каза тя.
Това ме изненада, но си дадох сметка, че вече би трябвало да съм го направил.
— Много мило от твоя страна.
— Беше тежък разговор, но я уверих, че правим всичко възможно да разберем точно как е станало.
Кимнах.
— Лори ми каза да ти предам много поздрави. Радва се, че ти си се заел със случая.
— Каза ли й, че вече не работя по него?
— Не. — Кейт ме изгледа. — Последния път, когато направих справка, двамата с теб работехме по него.
Спогледахме се и разменихме нещо като усмивки. Смених темата.
— И тъй, Мадокс в момента се чувства притиснат и е възможно да направи нещо глупаво, отчаяно или умно.
— Мисля, че е направил и трите, като те е поканил на вечеря.
— Нас, скъпа. И мисля, че си права.
— Зная, че съм права. И тъй, защо просто не тръгнеш по свирката му и не се появиш? Или пък да направиш нещо по-умно, като например да не се появиш. Сега вече мога ли да се обадя на Том Уолш?
Не обърнах внимание на думите й и продължих разказа си:
— Освен това направих добър оглед на задния двор на Мадокс от кабинета му на втория етаж. Има спално помещение, достатъчно да побере двадесет или тридесет души, но предполагам, че дежурните са не повече от половината. Освен това има една каменна постройка с три комина, от които бълваше дим, а пред нея беше паркирана сервизна кола на „Потсдам Дизел“.
Тя кимна и повтори:
— Може би сега е времето да споделим тази информация. Аз ще се обадя на Том, а ти звънни на майор Шефър.
— Добре. Първо ще се обадя на Ханк Шефър, така че да имаме повече неща, за които да си бъбрим с Том Уолш.
Станах, отидох до телефона на бюрото и използвах телефонната си дебитна карта, за да се обадя в централата на щатската полиция в Рей Брук.
За детектив Кори майор Шефър беше на разположение.
— Къде сте? — попита веднага.
Включих на спикърфон.
— Не съм много сигурен, но гледам някакво меню на френски.
Майор Шефър не беше особено развеселен.
— Получихте ли съобщението ми, че колата ви е на Върха?
— Получих го. Благодаря.
— Приятелят ви Лайъм Грифит не е много доволен от вас.
— Да си го начука.
— Да му предам ли?
— Сам ще се погрижа. Между другото, ходих до Къстър Хил Клуб и не видях никакъв пост там.
— Там са били — отвърна той. — Изтеглих ги към шосе 56, защото черният джип продължаваше да обикаля наоколо. Разположил съм друг екип на просеката, ако някой реши да мине по нея.
— Добре. Някакви новини от хората ви?
— Никой не е пристигал в Къстър Хил Клуб с изключение на вас в бял хюндай на „Ентърпрайз“, а също и една сервизна кола на „Потсдам Дизел“. — Описа ми подробно собственото ми пристигане и заминаване и попита: — Какво правехте там, по дяволите?
— Ще стигна и дотам. Сервизната кола тръгнала ли си е вече?
— Не и при последната ми проверка преди пет минути. Никой друг не е напускал имота, така че предполагам, че онзи Путьов е все още там. Забелязахте ли някакви следи от него вътре?
— Не. Следиха ли ме, след като напуснах Къстър Хил Клуб?
— Не.
— Защо?
— Защото ми се обадиха директно от колата на пътя и ми казаха, че е автомобил на „Ентърпрайз“, нает от някой си Джон Кори. Казах им, че сте в играта.
— Добре. — Ако това бе истина, то щатската полиция не бе видяла размяната на колите на бензиностанцията на Руди. Ако ме пързаляше, значи знаеха за микробуса. Това обаче щеше да има значение само ако не се доверявах на майор Шефър. Освен това наистина щях да забележа, ако ме бяха следили.
— Какво правихте там? — отново попита майор Шефър.
— Преценявах заподозрения и събирах проби за анализ.
— Какви проби?
— Косми и власинки от килими.
Разказах му какво съм направил. Майор Шефър ме изслуша, след което попита:
— Къде са сега тези материали?
— У мен.
— Кога ще ми ги дадете?
— Мисля, че първо има за решаване един свързан с юрисдикцията въпрос.
— Не, няма. Убийството е щатско престъпление.
— Не сте го класифицирали като убийство — напомних му.