Выбрать главу

Последва мълчание — майор Шефър размишляваше върху последиците от изчаквателната си позиция.

— Бих могъл да ви арестувам за задържане на веществени доказателства — каза най-сетне.

— Бихте могли, ако можехте да ме намерите.

— Мога да ви намеря.

— Не. В бягането наистина съм добър — казах. — Ще помисля какво е най-добро за това разследване, както и за мен и партньора ми.

— Не мислете прекалено дълго. Какво каза Мадокс?

— Говорихме си за мечки. Уведомих го, че е свидетел в разследване на евентуално предумишлено убийство. — Обясних на майор Шефър как точно се бе стигнало дотам. — Сега трябва волно или неволно да ни сътрудничи, а освен това леко му подпалих чергата.

— Да. Разбирам как работи това, детектив — отвърна Шефър. — Благодаря ви. Откога убийството в щата Ню Йорк се води федерално престъпление?

— Откога смъртта на Хари Мюлер се е превърнала в убийство?

Майор Шефър очевидно не бе на седмото небе от мен и моите методи, така че не отговори на въпроса ми.

— Мадокс вече може и да сътрудничи на разследването, но вие никога няма да го видите отново в отсъствието на адвоката му — уведоми ме той.

Запитах се дали адвокатът на Мадокс ще идва на вечерята. Във връзка с това реших да не казвам на Шефър за поканата на Мадокс, докато не се окажа в непосредствена близост до Къстър Хил. Трябваше да знае къде се намирам в случай, че възникне проблем. Но не исках да научава прекалено рано в случай, че той или Грифит се превърнат в част от проблема, като ме арестуват.

— Добре, направих ви някои услуги, а вие ми отговорихте със същото — каза той. — Мисля, че в това отношение сме квит.

— Всъщност искам да ви помоля за още няколко услуги.

— В писмена форма.

— А след това и аз ще ви направя услуга.

Отговор не последва. Май беше вбесен. Въпреки това продължих:

— Като стана дума за дизел, разбрахте ли колко големи са онези генератори в Къстър Хил?

— Това защо трябва да е важно?

— Не зная дали е важно. Сигурен съм, че не е. Но видях онази постройка и…

— Да. Аз също я видях, когато ходих на лов.

Последваха няколко секунди мълчание, после той каза:

— Наредих да се обадят в „Потсдам Дизел“, но или моят човек е записал погрешно информацията, или оттам не са прочели правилно данните.

— В смисъл?

— Моят човек твърди, че му казали, че генераторите произвеждат две хиляди киловата. — Той направи пауза — Всеки. По дяволите, това е достатъчно за захранването на цяло градче. Трябва да е било двадесет киловата — най-много двеста. Или може би двайсет хиляди вата.

— Има ли разлика?

— Има, ако си пъхнеш оная работа в контакта. — Шефър смени темата. — Нека ви дам един съвет.

— Добре.

— Не сте в бизнеса само за себе си. Това е колективна работа. Върнете се в отбора.

Кейт вдигна ръка в знак на подкрепа.

— Малко е късно за това — отвърнах.

— Вие и жена ви би трябвало да дойдете веднага в централата.

Винаги е приятно отново да те канят у дома. Наистина е изкусително, но аз вече нямах доверие на семейството си.

— Мисля, че вече разполагате с всички федерални агенти, които ви трябват.

— Ще се срещна с вас някъде другаде и ще се погрижа да се чувствате… в по-голяма безопасност — предложи той.

— Добре. По-късно ще ви кажа къде да се чакаме.

Затворих, преди да успее да отговори, и погледнах към Кейт.

— Джон, мисля, че трябва да идем…

— Край на дискусията. Нова тема. „Потсдам Дизел“.

Вдигнах телефона и набрах номера, който бях запомнил от надписа върху сервизната кола.

— „Потсдам Дизел“ — обади се млад женски глас. — Казвам се Лу Ан. Какво обичате?

Включих спикърфона.

— Здрасти, Лу Ан. Обажда се Джо, домакинът на Къстър Хил Клуб.

— Да, сър.

— Ал преглежда генераторите.

— Проблем ли има?

— Не, но бихте ли извадили файловете за разходите и поддръжката?

— Момент.

Разнесе се музика и се обърнах към Кейт.

— Не съм в течение с ватовете, но Шефър не вярваше, че са шест хиляди… как ги нарече? Мегавати?

— Киловати — отвърна Кейт. — Хиляда вата са един киловат. Шест хиляди киловата са шест милиона вата. Една крушка обикновено е седемдесет и пет вата.

— Еха. Доста…

Лу Ан се обади отново.

— Пред мен са. Какво желаете?

— Ами, ако спре токът и пусна генераторите, ще мога ли да си приготвя кафе и препечени филийки за закуска?

Тя се разсмя.

— Ще успеете да приготвите кафе и препечени филийки за цял Потсдам.

— Сериозно? С колко киловата разполагам всъщност?

— Имате три шестнадесетцилиндрови дизелови двигателя модел „Детройт“, всеки от които е в състояние да задвижи генератор с мощност до две хиляди киловата.