С Кейт се спогледахме.
— Без майтап? Колко стари са тези генератори? Не е ли време да се сменят?
— Не. Били са инсталирани през осемдесет и четвърта… но с обслужването биха могли да издържат цяла вечност.
— А колко струва един нов?
— О… Не съм сигурна, но през осемдесет и четвърта цената им е била двеста четиридесет и пет хиляди.
— Единият?
— Да, единият. Днес… ами, много повече. Проблем с поддръжката ли има?
— Не. Ал се справя чудесно. Оттук го виждам как се поти. Кога ще приключи?
— Ами… разполагаме само с Ал и Кевин… за това ни се обадиха в неделя следобед и сме наистина заети… нали знаете, че плащате по спешната тарифа?
С Кейт отново се спогледахме.
— Няма проблем — казах аз. — Всъщност пишете още хиляда долара на сметката на господин Мадокс за Ал и Кевин.
— Много щедро от ваша страна…
— Е, как мислите? Още един час?
— Не зная. Искате ли да им се обадя, или сам ще говорите с тях?
— Вие им се обадете. Вижте, довечера ще имаме голямо парти, така че може би ще е по-добре да дойдат отново някой друг път.
— За кога да запиша?
— За трийсет и първи ноември.
— Добре… О… ноември има само тридесет…
— Ще ви се обадя допълнително. Междувременно им кажете да привършват. Ще Изчакам.
— Момент, моля.
Неизвестно защо телефонът започна да свири „На хубавия син Дунав“.
— Трябваше да го направя още преди час — казах на Кейт.
— По-добре късно, отколкото никога — отвърна тя. — Шест хиляди киловата.
— Да. Защо слушам Щраус?
— Защото си на изчакване.
— Искаш ли да потанцуваме?
Лу Ан отново се включи.
— Е, имам добра новина. Приключили са и вече прибират инструментите си.
— Страхотно.
Мамка му!
— Мога ли да направя нещо друго за вас?
— Молете се за световен мир.
— Добре… много мило.
— Лу Ан, желая ви приятна вечер.
— И на вас, Джо.
Затворих.
— Това е първият случай в историята на света, когато поддръжката приключва работата си по-рано от заплануваното — отбелязах.
— Мадокс така или иначе нямаше да ги пусне да си вървят. Е, ако не бяхме сигурни, че сме гледали СНЧ антена, тази информация би трябвало да ни убеди.
— И без това бях убеден. Това беше необоримото доказателство. Ако довечера забележиш сребърните прибори да блестят, обади ми се.
— Джон, няма да ходим…
— Какви са лошите страни на отиването на вечеря там?
— Смърт, разчленяване, изчезване и развод.
— Ще го преживеем.
— Имам по-добра идея. Да се качим в буса и да потеглим към Манхатън. Веднага! Ще се обадим на Том по пътя…
— Забрави. Няма да изляза на шибаната магистрала и да говоря с Том Уолш по мобилния си телефон, докато тук хвърчат лайна. Всъщност истинската причина да отидем довечера в Къстър Хил Клуб не е вечерята или за да съберем повече данни, а да определим дали можем и трябва да арестуваме Бейн Мадокс за убийството на… съжалявам, за покушението срещу федерален агент Хари Мюлер.
Тя се замисли и отговори:
— Не мисля, че разполагаме с достатъчно доказателства или вероятна причина да…
— Майната им на доказателствата. Ние имаме доказателства. В ей тези пликове. А вероятната причина е общият сбор от всичко, което видяхме и чухме.
Тя поклати глава.
— Арестът по каквото и да било федерално обвинение, особено на човек като Бейн Мадокс, ще бъде прибързан и ще ни навлече истински неприятности.
— Вече си ги имаме. Трябва да арестуваме тоя мръсник тази вечер. Преди да направи онова, което е замислил.
Тя не каза нищо и си помислих, че е приела аргументите ми.
— Добре, а сега да чуя лошата новина — казах с по-мек тон. — Така ще мога да взема рационално решение как да постъпим.
— Мислех, че вече си се сетил — каза тя.
— Нямаше да го казвам, ако се бях сетил. Чакай малко…
Мислих напрегнато цели десет секунди и мозъкът ми се опитваше да оформи нещо, но главата ми бе пълна с толкова много други неща, че накрая казах:
— Предавам се!
Тя отиде до бюрото и без да сяда, придърпа лаптопа.
— Нека ти покажа нещо.
45
Натисна няколко бутона на лаптопа и зареди някакъв текст.
— Това е непубликуван материал за Михаил Путьов, написан преди десет години.
Погледнах екрана.
— Е, и?
Тя обърна компютъра към мен.
— Авторът се казва Леонид Чернов, друг руски ядрен физик, който живее в Съединените щати. Текстът е от писмо до колегите му, в което възхвалява Путьов като гений и тъй нататък.