Тя гледаше не картата, а мен.
— И тъй, излизаме на пътя, прицелваме се в един стълб и го блъскаме с микробуса — продължих аз. — Ясно ли е? Стълбът пада, жиците се късат и СНЧ станцията е свалена от ефир. Какво ще кажеш?
— Освен че си е чиста проба лудост, не мисля, че този микробус може да събори здраво забит стълб.
— А, може, може… Нали затова го взех назаем.
— Джон, израснала съм на село в Минесота. Виждала съм микробуси и пикапи да се блъскат в стълбове. Стълбовете обикновено излизат победители.
— Сериозно? Направо да не повярваш.
— И дори стълбът да се счупи, жиците обикновено издържат и стълбът увисва на тях.
— Без майтап? Трябваше да говоря с теб, преди да го намисля тоя номер.
— А ако жиците наистина се скъсат, ще се изпържим.
— Хм, права си. Лоша идея. Добре тогава, ако погледнеш картата, ще видиш постройката с генераторите — продължих. — Виждаш ли я? Ето тук.
— Гледай пътя!
— Значи сградата е от камък, със стоманена врата и стоманени капаци на прозорците. Но слабата брънка са комините…
— Това не беше ли в историята за трите прасенца?
— Да. Но ние няма да влизаме през комина. Ще се качим на покрива от покрива на микробуса, ще запушим комините с якетата си, както е трябвало да направи глупавият вълк, пушекът се връща обратно и генераторите се гътват.
— Имаме обаче три комина и само две якета.
— Отзад има одеяло и достатъчно боклуци, за да оправим и сто комина. Какво ще кажеш?
— От техническа гледна точка изглежда осъществимо. Взел ли си обаче под внимание десет или двадесет души от охраната с джипове и карабини?
— Да. Точно затова купих още патрони.
— Ясно. Добре, да кажем, че това проработи — а може и да не проработи. Пак ли ще се явим на главния вход за вечеря?
— Зависи от резултата от състезанието по стрелба с охраната. Ще импровизираме.
— Хм, това вече приличаше на план. Къде каза била онази просека?
Май ставаше саркастична. Да имаш жена за партньор си има своите предимства и недостатъци. Дамите имат склонност да са практични и предпазливи. Момчетата обикновено са глупави и безразсъдни, което може би обяснява факта защо жените на тази планета са повече от мъжете.
— Е, това беше просто идея — казах. — Мислех си за нея, преди да ни поканят на вечеря.
— Не зная как си успял да оживееш, че да те срещна. Надявах се, че еволюцията и естественият отбор са решили проблема с хора като теб.
Естествено не отговорих.
— Обаче повдигаш важен въпрос — продължи тя. — СНЧ системата. Най-слабото звено в станцията не са стълбовете, жиците или генераторът. А предавателят.
— Виж, тук си права.
— Предполагам, че е в самата хижа.
— Най-вероятно. Там ще е на сигурно място, далеч от любопитни погледи.
— Именно. Може да е в мазето. В противоатомното скривалище.
Кимнах.
— Може би.
— И тъй, ако искаш да изключиш СНЧ станцията на Мадокс, това трябва да стане именно там.
— Абсолютно — съгласих се. — Извиняваш се, че ти се налага да отидеш до дамската тоалетна — Мадокс знае, че това означава, че ще отсъстваш между петнадесет и двадесет минути, — намираш предавателя и го разбиваш на парчета.
— Добре. А ти ме прикриваш, като си пъхаш мечешкото гръмче в задника и стреляш.
Тази вечер Кейт Мейфийлд имаше много странно чувство за хумор. Сигурно това бе нейният начин да се справя със стреса.
— Както вече споменах, истинската причина за тази визита не е дружеска. Целта й е да арестуваме Бейн Мадокс за… дай ми някое федерално престъпление, което ще свърши работа.
— Отвличане. Трябвало е да отвлече Хари, преди да извърши покушение срещу него.
— Да. Отвличане и покушение. А щатът го съди за убийство.
— Правилно.
Всъщност, ако Мадокс ме провокираше и по най-малкия начин, не би трябвало да се тревожи за какъвто и да било съд.
— Хубаво е да си женен за адвокатка — споделих аз.
— На теб ти трябва адвокат по двайсет и четири часа в денонощието, Джон.
— Така си е.
— Освен това, за да арестуваш някого, трябва да разполагаш и с нещо друго освен подозренията си.
— Ако не го арестуваме сега, би ли поела отговорността за четири ядрени експлозии утре? Или тази нощ!
— Не, но… като оставим законовите основания настрана, арестът в Къстър Хил Клуб не ми се струва лесна работа. Ние сме само двама, а те са много.