Тя май обмисли думите ми.
— Ами… просто не ми хареса как звучи назначението… затова казах на Том, че имаме планове. И така стана нужно да кроя планове.
— Какво искаш да кажеш с това, че не ти е харесало как звучи назначението?
— Не зная… просто инстинкт… нещо в изражението на Том…
— А нещо по-конкретно?
— Не… Всъщност може и да съм задълбала прекалено много в думите му. А и не ми се искаше да оставам сама през уикенда.
Защо не предложи да дойдеш с мен като доброволец? Джон, хайде стига. Съжалявам, че излъгах, както и че не ти казах по-рано.
Приемам извиненията, стига да ми кажеш какво представлява Къстър Хил Клуб.
— Не съм сигурна. Том обаче каза, че е социален клуб за развлечения, в който членуват богати и влиятелни хора.
— Можеше да си изкарам добре.
— От теб щеше да се очаква да правиш снимки на…
— Това ми е известно. Не зная само защо е било нужно някой да шпионира онези хора.
— И аз не зная. Той не ми каза… Може би са политически консервативни или дори радикални.
— Това не е престъпление.
— Това е всичко, което ми е известно.
Вече се намирахме на скоростната магистрала на Лонг Айланд — точеше се на запад към залязващото слънце. Джипът миришеше като корейски селскостопански пазар, бутилките вино дрънчаха и се търкаляха по пода някъде зад мен.
Замислих се над думите на Кейт, но не разполагах с достатъчно факти, за да правя заключения. Няколко неща обаче се набиваха на очи, като политическата ориентация на Къстър Хил Клуб и подбраните му членове. Десните ненормалници, които се забъркват в криминални прояви, са винаги от по-долните класи. Техният клуб, ако изобщо си имат такъв, е бензиностанция или някаква колиба в гората. Тази група очевидно бе нещо съвсем различно.
За момента разполагах кажи-речи само с това. Ако бях разумен, не ми и трябваше да зная повече, а ако все пак исках да науча още нещо, можех да попитам Хари утре сутринта.
— Сърдиш ми се, че не ти казах, че двамата с Том сме обсъждали въпроса с назначението ти, нали? — каза Кейт.
— Ни най-малко. Щастлив съм, че кариерата ми е в такива добри ръце. Всъщност даже се трогвам, като си помисля, че с Уолш сте обсъждали дали да пуснете малкия Джони за уикенда.
— Джон…
— Може би трябваше да кажеш, че за теб няма проблем, но че той трябва да се консултира първо с неговата жена.
— Стига си се правил на идиот.
— А, тепърва загрявам.
— Престани. Изобщо не е важно. Иди и кажи на Уолш какво съм ти казала и че не си доволен от начина му на управление.
— Точно това смятам да направя.
— Само не вдигай скандали. Опитай се да бъдеш дипломатичен.
— Много ще съм дипломатичен — казах. — Мога ли да му извия врата?
Известно време пътувахме мълчаливо. Помислих си, че трябва да говоря с Хари, преди да се скарам с Уолш. Набрах номера на мобилния му телефон.
— На кого звъниш? — попита Кейт.
— На психотерапевта.
Гласът на Хари отговори след шестото позвъняване.
— Говори детектив Хари Мюлер. След сигнала оставете име и телефонен номер.
Биип.
— Хари, обажда се Кори — казах. — Кейт иска да прави ловджийска яхния. Имам картофи, зеленчуци и червено. Един от двама ни трябва да убие елен за останалата част от рецептата. Обади ми се при първа възможност.
Затворих и се обърнах към Кейт.
— Това наблюдение би могло да се окаже стъпало в кариерата, освен ако не ме изяде някоя мечка.
— Може би именно затова Том искаше ти да идеш.
— За да ми помогне в кариерата, или за да ме даде на мечката?
— Трябва ли да питаш изобщо?
Усмихна се. Хванахме се за ръце и тя включи радиото на някаква лека програма. През останалия път бъбрихме за дреболии.
Приближихме тунела Мидтаун и пред нас се появи осветеният Фон на Манхатън. Никой от нас не коментира липсата на Близнаците, но и двамата знаехме за какво мисли другият.
Спомням си, че една от първите ми свързани мисли след атаката е че човек, който ти вади нож, няма пистолет. Помня, че се бях обърнал към ченгето до мен с думите: „Слава Богу. Това означава, Че нямат атомна бомба“.
„Засега“ — отвърна ми ченгето.
Осма част
Понеделник
Ню Йорк
В Америка има фракции, но не и конспирации.
16
Бе Денят на Колумб — празник в чест на един умрял бял човек, който се натъкнал на континент, докато пътувал към едно друго място. Имал съм подобни преживявания на връщане от бара на Дреснър.