Бяхме облечени неофициално. Аз носех удобни мокасини, черни джинси, спортна риза и кожено яке. Кейт също бе с джинси, боти, поло и велурено яке.
— Чантата не ти отива на кобура — отбелязах.
— Значи ще се наложи да си купувам чанта.
Трябва по-често да си държа голямата уста затворена. Излязохме от апартамента в източната част на Седемдесет и втора улица. Портиерът Алфред ни спря такси.
Празничният трафик в Манхатън не бе натоварен и скоро наближихме Федерал Плаза 26.
Таксиметровият шофьор — според картичката Зиад Ал-Шехи — говореше на арабски по мобилния си телефон.
Вдигнах пръст пред устните си и прошепнах:
— Говори с лидера на своята клетка на Ал Кайда… Казва нещо за Разпродажбите в Деня на Колумб в Бергдорф.
Кейт въздъхна.
Господин Ал-Шехи свърши с разговора и го попитах:
— Знаете ли кой е Христофор Колумб?
Той само ме погледна в огледалото.
— Да сте чували за „Ниня“, „Пинта“ и „Санта Мария“? — продължих.
— Сър?
— Кралица Изабела, за Бога? Участвате ли в парада в Деня на Колумб?
— Сър?
— Джон. Престани!
— Просто му помагам за теста за гражданство.
— Престани.
Облегнах се и си затананиках „Есен в Ню Йорк“.
Беше федерален празник и Федералната контратерористична спецчаст не работене на пълни обороти, но Кейт все пак беше решила да ми прави компания и да навакса с бумащините. Щяхме да обядваме заедно, след което тя щеше да иде на празничните разпродажби.
Дори когато работим по един и същи график, не винаги пътуваме към работа заедно. Понякога единият се забавя прекалено много с грима, докато на другия не му писне и не тръгне сам.
Кейт носеше днешния „Таймс“. Помолих я за спортните страници, но вместо тях тя ми даде началните.
— гласеше заглавието на първа страница. В материала се обясняваше, че Съединените щати следва да действат още през „предкризисния период“, за да не позволят нова атака срещу страната. Хрумна ми, че ако чете „Таймс“, Саддам сигурно ще се обади на букмейкъра си и ще заложи за нахлуване в края на януари.
Другият голям материал бе за кола бомба в често посещаван от западняци нощен клуб на индонезийския курортен остров Бали. Изглежда, във войната с глобалния тероризъм се откриваше нов фронт. Смъртните случаи бяха 184, а ранените — над 300. Това бяха най-многобройните жертви след 11 септември 2001 година.
Изказваше се предположение, че атаката най-вероятно е дело я ислямски „екстремисти“. Добро попадение. И добро използване на думите. Защо да го наричаме терористи или убийци? Звучи прекалено осъдително. Адолф Хитлер е бил екстремист.
Няма да спечелим войната срещу тероризма, докато не спечелим войната на думите.
Обърнах на кръстословицата.
— Какво е определението за обикновен арабин? — попитах Кейт.
— Не зная.
— Пич, останал без боеприпаси.
Тя поклати глава, но Зиад се разсмя.
Хуморът наистина хвърля мостове между различните култури.
— Очертава се дълъг ден — отбеляза Кейт.
И се оказа права.
17
В девет сутринта, когато стигнах до Федерал Плаза 26, Хари не беше зад бюрото си. Нямаше го и в 9:15 и 9:30. При последния ни разговор беше споменал, че днес трябва да се среща с Уолш. Шефът беше тук, а Хари отсъстваше.
Офисът бе доста смълчан. Преброих три бивши ченгета от НЙПУ и едно от ФБР — Кейт. Освен това в командния център на същия етаж трябваше да има поне един дежурен, който да следи телефоните, радиото и интернет. Надявах се, че терористите са предпочели Да прекарат дългия уикенд в съзерцаване на листопада в Нова Англия.
Обадих се на мобилния телефон на Хари Мюлер в 9:45 и оставих съобщение. После звъннах в дома му в Куинс и оставих съобщение на телефонния секретар. Потърсих го и по пейджъра, което се води За официално в нашия бизнес.
В десет и пет дойде Кейт и каза:
— Том Уолш иска да ни види.
— Защо?
— Нямам представа. Говори ли вече с него?
— Не.
Тръгнахме към кабинета на Уолш в ъгъла. Вратата беше отворена, така че влязохме, без да чукаме.
Уолш стана и ни посрещна в средата на помещението, което обикновено бе знак, че не му е до официалности. Посочи ни кръглата маса до прозореца и седнахме. Масата бе покрита с бумаги и папки — нещо много нехарактерно по времето, когато кабинетът се заемаше от Джак Кьониг.
Върху големия панорамен прозорец, горе-долу на мястото, където се бяха издигали Близнаците, имаше черна лепенка с контурите им и надпис:
911 — НЕ ЗАБРАВЯЙ!