Той изглеждаше леко вбесен, но запази самообладание.
— Изчакайте.
Върна се при портата, промъкна се през отвора и каза нещо на колегата си. После двамата изчезнаха в дървената колиба.
— Защо винаги търсиш конфронтации? — попита Кейт.
— Конфронтация е, когато извадя пищова. А аргументация — когато дръпна спусъка.
— Федералните агенти ги учат да бъдат вежливи.
— Тия уроци съм ги пропуснал.
— А ако не ни пуснат? Могат да ни откажат достъпа в частна собственост, ако нямаме разрешително за обиск.
— Къде го пише това?
— В конституцията.
— Десетачка, че ще ни пуснат.
— Дадено.
Неофашистът отново се появи до колата ни.
— Ще ви помоля да минете през портата и да отбиете вдясно. Един джип ще ви откара до хижата.
— Защо да не използвам собствената си кола?
— Това е за ваша лична безопасност и сигурност, сър, а и заради вътрешния правилник, въведен по искане на застрахователната компания.
— Е, не ни се иска да се забъркваме със застрахователни компании. А бе, има ли мечки в този район?
— Да, сър. Моля, минете през портата и останете в колата си, докато не пристигне джипът.
Този идиот да не би да си мислеше, че ще тръгна да се мотая сред мечки?
Мъжът направи знак на колегата си при колибата и стоманената порта се плъзна настрани.
Влязох в имота, завих на чакъления паркинг и спрях. Портата зад нас се затвори.
— Добре дошла в Къстър Хил Клуб — казах на Кейт. — Дължиш ми десетачка.
— Двайсетачка, че няма да се измъкнем живи оттук — пошегува се тя.
Появи се черен джип със затъмнени стъкла. Спря, от него слязоха двама души с маскировъчни дрехи и кобури и тръгнаха към нас.
— Залагам — казах.
Единият от типовете приближи до прозореца.
— Моля излезте, заключете колата си и ме последвайте.
Това приличаше на място, където задължително ще ти сложат проследяващо или подслушвателно устройство в колата, така че нямах намерение да я оставям.
— Имам по-добра идея. Ти ще водиш, а аз ще карам след теб.
Той се поколеба.
— Добре, но не изоставайте и не се отклонявайте от пътя.
— Няма да се отклонявам, стига ти да не го правиш.
Мъжът се върна в джипа и обърна. Тръгнах след него нагоре по склона през разчистен участък с големи скални късове.
— Не искаш да ни слагат нежелани екстри в колата, така ли? — каза Кейт.
— Щом видиш подобни мерки за сигурност, трябва да си толкова параноичен, колкото са и те.
— Винаги си знаел как да се справяш в лошите ситуации, в който ни забъркваш.
— Благодаря… Всъщност май си права.
Покрай пътя бяха наредени стълбове с лампи. Забелязах и сервизни стълбове, които излизаха от дърветата, минаваха през откритото пространство и отново изчезваха в гората. Бяха с по пет жици и докато минавахме под тях, забелязах, че три от тях са всъщност дебели кабели, по които вероятно идваше основното захранване.
На половината път към върха се виждаше огромна хижа — с размерите на малък хотел. Пред нея се издигаше висок пилон с американското знаме, а под него се развяваше някакъв жълт флаг.
На върха на хълма видях висока кула, приличаше на клетъчен предавател. Това обясняваше доброто покритие в района и показваше, че Хари би могъл да се свърже, ако е жив и добре. Запитах се дали кулата принадлежи на телефонната компания, или е собственост на Бейн Мадокс.
Стигнахме до хижата, пред която имаше чакълен паркинг с още четири черни джипа и един син „Форд Таурус“ като този, който карах. На задната му броня обаче се виждаше стикер с буквата Е, което означаваше, че е на „Ентърпрайз“. Значи може би някои от гостите бяха все още тук. Автопаркът се допълваше от тъмносин микробус — вероятно онзи, за който бе споменала Бети.
Спряхме под големия портик и мъжете отвориха вратите ни. Двамата с Кейт слязохме, като тя взе куфарчето си със списъците на пътниците и наетите автомобили. Запомних номера на „Ентърпрайз“, заключих нашата кола и се огледах.
Районът около хижата бе свободен от дървета в радиус почти километър във всички посоки, което улесняваше охраната. Хари сигурно доста се бе измъчил, за да се добере достатъчно близо до паркинга, дори и да беше използвал скалите за прикритие.
Освен това до момента бях наброил четирима охранители и нещо ми подсказваше, че има и още. Мястото се държеше под строг контрол и вече бях сигурен, че Хари се е вкарал в лоша ситуация.
— Моля, последвайте ме — каза шофьорът на джипа.
— Никой да не докосва колата — предупредих. — Ако открия, че някой е сложил нежелана екстра, ще го пратя на топло. Разбрахте ли ме?