— Господин Кори, моля ви, кажете ми какво е търсил един федерален на моя територия.
Вече имах отговор и на това.
— Фактът, че господин Мюлер е федерален агент, в случая е неуместен.
— Неуместен?
— Да. Излязъл е на излет. В почивните си дни. Не го ли обясних вече достатъчно ясно?
— Може би не съм ви разбрал правилно.
— Може би. И тъй като все пак е федерален агент, федералното правителство помага за издирването му.
— Разбирам. Е, значи не бива да си правя някакви особени изводи от факта, че вие двамата сте от Контратерористичната спецчаст.
— Не. Всъщност не би трябвало да си правите каквито и да било изводи. Трябва също да ви уведомя, че господин Мюлер е наш колега, така че сме тук от лична загриженост, както и по професионални причини.
Той се замисли за миг.
— Не съм изпитвал подобно другарство от времето, когато бях в армията. Не мога да се сетя за нито един човек, който би направил нещо повече от това да ми звънне няколко пъти по телефона, ако се случи аз да изчезна.
— Нито дори майка ви?
Той се усмихна.
— Е, тя би била изключение. Може би и децата ми, стига да са в настроение. Естествено данъчните също ще организират търсене, ако пропусна вноската си за четиримесечието.
Нито Кейт, нито аз коментирахме думите му.
Мадокс запали нова цигара и отново изпусна няколко кръгчета.
— Забравено изкуство — каза той. — Да ви предложа цигара?
Отказахме.
Огледах стаята и забелязах нещо да ме гледа със стъклените си очи от един тъмен ъгъл. Оказа се огромна черна мечка, изправена на задните си крака и вдигнала заплашително предните си лапи. Знаех, че е мъртва и препарирана, но въпреки това подскочих.
— Вие ли сте застреляли това чудо?
— Да.
— Къде?
— Тук, в имота ми. Случва се понякога да минат през оградата.
— И ги застрелвате?
— Е, ако не е ловен сезон, просто ги упояваме и ги местим. Защо?
— Не обичам мечки.
— Някакво лошо преживяване ли?
— Не. Опитвам се да избягвам лошите преживявания. Как мислите, един деветмилиметров глок може ли да спре мечка?
— Не ми се вярва. И се надявам да не ви се наложи да проверявате.
— Аз също. Имате ли капани за мечки в имота си.
— Естествено, че не. Тук посрещам гости и нямам никакво желание някой от тях да попадне в капан за мечки. Има също и нарушители — добави той. — Могат да ме осъдят.
Погледна си часовника.
— Е, ако…
— Само още няколко въпроса, докато дойде латето.
Той не отговори.
— Значи сте ловец? — попитах.
— Ловувам.
— Всичките ли трофеи са ваши?
— Да. Не ги купувам, както правят някои.
— Значи сте доста добър стрелец?
— Бях снайперист в армията и все още мога да сваля елен от двеста крачки.
— Това никак не е зле. На какво разстояние беше мечката?
— На малко. Оставям хищниците да се приближат. — Той ме погледна и почувствах, че е изтънчено рязък по отношение на скромната ми персона. — Така е по-вълнуващо. Какво общо има това с изчезването на господин Мюлер?
— Абсолютно нищо.
Гледахме се изпитателно; той очакваше да му обясня защо го питам такива неща.
— Просто поддържам разговора — казах. — И тъй, значи това е частен клуб?
— Да.
— Мога ли да вляза в него? Бял съм. С ирландско и английско потекло. Католик като Колумб, но мога и да сменя църквата. Ожених се в методистка.
— Нямаме подобни изисквания и изключения, но за момента местата са попълнени — осведоми ме господин Мадокс.
— А приемате ли жени? — попита Кейт.
Той се усмихна.
— Лично аз — да. Но членството в клуба е ограничено единствено до мъже.
— Защо?
— Защото така искам.
Появи се Карл с поднос в ръцете. Остави го на масата и се обърна към мен.
— Кафе о ле става ли?
— Страхотно.
Той посочи малкия сребърен кафеник на Кейт и попита:
— Това ли ще е всичко?
Кимнахме и Карл изчезна.
Господин Мадокс отиде до барчето да си налее още скоч.
— И аз бих пийнал едно малко — казах.
— Ще се наложи да го пиете чисто — каза той през рамо, напълни двете чаши, обърна се и се усмихна. — Май имам проблем с машината за лед.
„Руди, дърто лайно миризливо! Ще ти набутам антената в задника“.
Значи Мадокс бе знаел, че някой идва при него, но въпреки това не бе направил опит да избегне неканените гости дори след като горилите на портала му бяха казали, че сме федерални агенти. Явно беше решил да ни преслуша, докато ние преслушваме него.
Господин Мадокс ми подаде кристалната чаша.
— Честит Ден на Колумб.
Чукнахме се, той седна, сложи крак върху крак, отпи и се загледа в огъня.
Кайзер Вилхелм се събуди и се настани до креслото на господаря си, за да получи почесване зад ушите. Тъпото куче ме изгледа и аз го изгледах в отговор. То първо извърна поглед, така че излязох победител.