— Да вървим.
— Виж — каза Кейт.
Отидох до нея. Държеше маскировъчните панталони на Хари. Беше обърнала десния му джоб навън.
— Виждаш ли?
Огледах белия плат и видях сини петна, направени сякаш с химикалка.
— Може да са букви.
Наистина можеше. Сякаш Хари бе писал върху плата с ръка в джоба. Или пък, ако беше немарлив като мен, просто бе прибрал в него отворена химикалка.
Кейт остави панталоните на носилката и двамата се наведохме, опитвах, се да разчетем сините знаци. Определено бяха от химикалка и не приличаха на случайни драсканици.
— Ти си първа.
— Добре… има три групи знаци… най-четливата е Г-В-Х… следващата прилича на… Я… после може би Д или Л… после ченгел… не, Р… а последната група е като… С-Н-Ч… — Тя вдигна поглед към мен. — СНЧ?
Вгледах се в мастилените петна.
— Г-В-Х може да е и Г-В-У или Г-Н-У. Все пак е писал слепешком в джоба си. Прав ли съм?
— Може би…
А това ЯДР… после има още нещо, но е почти скрито в шева… може би е ЯДРЕН.
Спогледахме се.
— Като ядрен взрив?
— Надявам се, че не. А последното изглежда ясно. СНЧ.
Да… какво се е опитвал да ни каже? Гну? Ядрен? СНЧ? Какво е това СНЧ? Да не се е опитвал да напише СЪНЧО?
— Не. Съвсем ясно е. СНЧ.
Пак си погледнах часовника, после пак вратата.
— Трябва да се махаме. Те да си се занимават с това — казах и прибрах джоба.
Свалихме латексовите ръкавици и ги изхвърлихме в покритата кофа за боклук. Отидох до тялото на Хари и се взрях в него. Кейт застана до мен и ме хвана за ръката. Скоро пак щях да го видя в залата за оплаквания, облечен в униформа.
— Благодаря за подсказката, приятелю. Ще се погрижим за това — казах, покрих го със синия чаршаф и се обърнах към вратата.
Излязохме и бързо закрачихме по коридора към сестринската стая.
— У вас ли са пистолетът и документите на покойния? — попитах полицаите.
— Да, сър.
— Трябва да взема полицейската му значка и да я дам на семейството му.
Старшият се поколеба.
— Не мога да ви я дам. Нали знаете… тя е…
— Тя още не е инвентаризирана. Кой ще разбере?
— Прав е — каза другият полицай на шефа си.
Старшият отвори лежащото на тезгяха пликче за улики, извади значката и я плъзна към мен.
— Благодаря — казах и я прибрах в джоба си.
— Мислите ли, че е убийство? — попита другият полицай.
— А вие как мислите?
— Ами, видях тялото, преди да го качат в линейката. Приятелят ви би могъл да бъде застрелян право в гърба в онази гъста гора единствено при условие, че стрелецът се е намирал точно зад него на пътеката. Нали ме разбирате?
— Да.
— Така че не може да е злополука — освен ако не се е случило през нощта и стрелецът не го е взел за елен… Да ви кажа, приятелят ви е трябвало да носи нещо ярко или отразяващо светлината. Нали знаете?
— Да. Е, сега не е ловен сезон.
— Да, но все пак… някои от местните не чакат официалното откриване.
— Разбирам.
— Да. Е, съжалявам.
— Благодаря.
Другият полицай също изказа съболезнованията си, както и двете сестри зад гишето. Предполагам, че се чувстваха гадно заради ловна злополука извън сезона. А още по-лоша беше възможността за убийство на турист в тяхното приятно малко кътче от света.
С Кейт се върнахме в приемната точно когато през външната врата влязоха двама мъже с костюми. Веднага ги разпознах като хора от ФБР или ЩБР. Оказах се прав — отидоха право на информацията и размахаха картите си.
Дежурната ни забеляза да излизаме, докато двамата й говореха нещо. Като че ли понечи да привлече вниманието им към тръгващите си техни колеги, но стигнахме до вратата, преди да се опре до представяне.
Качихме се в колата и се ометохме възможно най-бързо.
25
Върнахме се в центъра на града и оттам последвахме знаците към шосе 56.
— Всеки път, когато работя по случай с теб, имам чувството, че съм с една крачка пред закона, вместо да съм законът каза Кейт.
Законът понякога се изпречва на пътя на истината и справедливостта — отбелязах философски.
— Това на лекции ли си го учил? Или го преподаваш?
— За твое сведение, след единайсети септември много хора от правозащитната система възприеха Метода на Кори. Или с други думи Целта оправдава средствата.
— След единайсети септември всички сме го възприели донякъде. Но този случай няма нищо общо с ислямския тероризъм.