— Откъде можеш да си сигурна на този етап?
— Стига, Джон. Не виждам никаква връзка.
— Е, тогава се замисли над следното — Мадокс сам провъзгласи историята си на борец срещу враговете на Америка на частни начала. Нали?
— Да, но…
— Комунизмът си отиде; вместо него на сцената дойде ислямът. Той ни каза, че не е много въвлечен във войната с тероризма, което означава, че е въвлечен. Прав ли съм?
— Да — след кратко мълчание отвърна тя.
— Така. И, разбира се, налице е елементът петрол, който е и връзката с всичко споменато дотук.
— Каква е тази връзка?
— Не съм сигурен.
Картината обаче започваше да се оформя в главата ми. Трябваше да е свързана по някакъв начин с Бейн Мадокс, ядрени оръжия и тероризъм. Доста кофти комбинация. Кейт обаче не бе напълно готова да се справи с подобна информация, затова й казах:
— Е, Хари си е помислил, че някой ще я разбере, така че ако помислим върху това, ще научим.
Тя кимна и смени темата.
— Единственото, в което съм сигурна, е, че Мадокс е убил Хари. Или е наредил да го убият.
— Лично го е направил. Може би с Карл.
— Това може да се окаже трудно за доказване в съдебната зала.
Убийците на ченгета рядко стигат до съдебната зала, но си премълчах.
Кейт обаче така и така успя да прочете мислите ми.
— Моля те, само не прави глупости. Целта не оправдава средствата.
Не отговорих.
Излязохме от Потсдам и поехме по шосе 56. Часовникът показваше 18:01 и започваше да се стъмва. Прозорците на редките къщи бяха осветени и от комините им излизаше дим. Празничният Ден на Колумб отиваше към края си; вечерята се приготвяше на печката. Утре е работен и учебен ден, а сега всички се събират пред телевизора, камината или където обикновено се събират нормалните хора. Кейт сякаш знаеше за какво си мисля.
— Можем да си купим вила, та един ден да ни стане постоянен дом.
— Повечето хора не живеят постоянно сред сняг и ледове.
— Ще се научим да караме ски и кънки. А ти ще почнеш да ходиш на лов за мечки.
Усмихнах се и се хванахме за ръце. Телефонът й иззвъня.
— Скрит номер. Сигурно е Уолш.
— Обади се.
Тя вдигна, заслуша се и отговори:
— Пътуваме натам, Том. — Заслуша се отново. — Отидохме в болницата и идентифицирахме Хари.
Каквото и да бе казал Уолш, явно не беше приятно и Кейт театрално смъкна телефона от ухото си. Чух как от другата страна се сипеше огън и жупел.
Не обичам някой да крещи на жена ми, така че взех телефона от Кейт и чух Уолш да завършва:
— Ти си негов старши и ти си отговорна, че не изпълнява заповедите ми. Оставих ви в случая въпреки преценката си и ви казах повече от ясно да идете право в централата на щатската полиция. Ти агент на ФБР ли си, или сладка вярна съпруга?
— Здрасти, Том. Съпругът на Кейт се обажда.
— О… значи отговаряш и на повикванията на жена си, така ли? Говоря с Кейт.
— Не, говориш с мен. Ако още веднъж повдигнеш тон на жена ми ще те разглобя. Ясен ли съм?
Той не отговори веднага.
— Здравата затъваш, приятел.
— В такъв случай идваш с мен.
— Не мисля.
— Аз пък мисля. Между другото, проверих обажданията в мобилния телефон на Хари. Забравил си да ни кажеш, че си му се обаждал в неделя вечерта и че дежурният го е търсил през цялата нощ.
Това го накара да замълчи за момент.
— И какво от това?
Усещах, че професионалните ни отношения се развалят и че започва да мисли как най-добре да ме вкара в нежелано служебно събитие или с други думи — да ме уволни.
— Въпреки всичките ти усилия аз ще стигна до дъното на всичко това.
Той ме изненада с отговора си.
— Ако успееш, уведоми ме какво си намерил.
Вероятно искаше да каже, че от Вашингтон не са били напълно откровени с него, което можеше да е вярно, а можеше и да не е вярно. Във всеки случай той изпълняваше заповеди, а аз не, което създаваше известни проблеми на главен специален агент Томас Уолш.
— В крайна сметка ще ми благодариш за необичайната инициатива — казах му.
— Твоята шибана инициатива много ми прилича на неподчинение и неизпълнение на заповеди. Освен това отделяш прекалено много време и енергия в разследване на Бюрото, вместо да си вършиш работата.
— Каква ми е работата?
— Работата ти беше да намериш Хари. Той е намерен. Вече можеш да се прибираш.
— Не, сега трябва да намеря убиеца му.
— Ти ли трябва да намериш убиеца му? Ти? Защо вечно ти?
— Защото ти нямам доверие. Както и на хората, за които работиш.
— Тогава напусни.
— Виж какво ще ти кажа. Ако се върна от този случай с празни ръце, ще получиш оставката ми на бюрото си.