В този бизнес някои дни минават по подобен начин. Повечето са еднообразни; някои, като 11 септември 2001, обръщат нещата наопаки.
Днес, в Деня на Колумб, бях изгубил приятел, бях се забъркал в състезание по мерене на пишки с шефа си и се бях срещнал с ненормалник, който може би планираше да приготви ядрена изненада на някого.
На следващия Ден на Колумб, ако има такъв, ще ида на маг.
Намерихме регионалната централа на щатската полиция в края на градчето и завих към паркинга.
— Какви се падаме? — попитах Кейт. — Служебни лица, посетители или морални инвалиди?
— Погледни за персони нон грата.
Потърсих, но не намерих подобна табела и затова спрях на служебно място. Слязохме и тръгнахме към голяма нова сграда от тухли И кедър. Над предната врата висеше надпис ГРУПА Б НА ЩАТСКАТА ПОЛИЦИЯ НА НЮ ЙОРК.
Влязохме в приемната и се представихме на дежурния сержант, който явно ни очакваше. Всъщност може би ни беше очаквал целия ден. Обади по интеркома на майор Шефър и ни помоли да изчакаме.
В помещението влизаха и излизаха полицаи в сиви военни якета, колани с кръстосани презрамки и кобури и шашави шапки. Облеклото им сякаш не се бе променило от времето, когато Тед Рузвелт е бил губернатор на Ню Йорк.
Забелязах също, че всички, дори и жените, са високи.
— Как мислиш, дали ги развъждат? — попитах Кейт.
Мястото имаше лустросания вид на седалище на паравоенна организация, каквото всъщност беше. Единственото общо с някое районно на НЙПУ беше табелата ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО.
На една странична маса имаше купчина диплянки. Кейт — нали не може да устои на подобни брошури — взе една и зачете на глас:
— Група Б е най-северната и патрулира най-голяма площ от всички — над двайсет хиляди квадратни километра, включващи най-рядко населените окръзи на щата, характерни с големите разстояния и дълги зими.
— Това фукане ли е, или мрънкане?
Тя продължи:
— Патрулирането на Северния окръг калява една особена увереност и полицаите от Група Б са известни със способността си да се справят с всяка ситуация с минимална помощ отвън.
— Минимална. Тази дума е разковничето. Минимална помощ. Това означава ли, че не сме добре дошли?
Кейт продължи да чете:
— Освен обичайни задачи като разследване на злополуки и престъпления, патрулиране и специални наряди по границата с Канада, те често участват в търсене на изгубени туристи, евакуират ранени, спасяват закъсали в бурите, разследват случаи на бракониерство и се отзовават на домашни скандали и сигнали за престъпление в отдалечени райони.
— Дали биха могли да следват темпото на Южен Бронкс, как мислиш?
Преди тя да успее да отговори нещо остроумно, в помещението влезе висок и суров на вид тип със сив цивилен костюм и се представи:
— Ханк Шефър.
Здрависахме се.
— Съжалявам за детектив Мюлер — каза той. — Разбрах, че сте били приятели.
— Още сме — отвърнах аз.
— Е… наистина съжалявам.
Явно нямаше какво друго да каже, а и забелязах, че не ни посрещна в кабинета си. Винаги ги има проблемите с навлизането в чужда територия, юрисдикция, обществена йерархия и тъй нататък, но в случая Кейт се справи добре с тях.
— Заръчано ни е да ви помагаме по всякакъв възможен начин. Има ли нещо, което можем да направим?
— Вашият човек от Ню Йорк, Уолш, като че ли смяташе, че сте извън случая — каза той.
— Главен специален агент Уолш промени становището си. Трябваше вече да ви се е обадил — казах аз. „Хуй сплескан“. — Така че можете да му звъннете — или просто да ми повярвате.
— Е, вие си знаете. Ако желаете, ще пратя един мой човек да ви закара до моргата.
Явно не знаеше, че вече сме били там.
— Вижте, майоре — казах. — Разбирам, че това е вашето шоу, че изобщо не сте щастлив, че си имате работа с мъртъв федерален агент, и че вероятно сте чули от Ню Йорк, Олбъни и вероятно от Вашингтон повече неща, отколкото би ви се искало. Не сме дошли да ви правим живота още по-труден. Тук сме, за да помогнем. И да обменим информация. В моргата в момента лежи мой мъртъв приятел.
Шефър за момент се замисли.
— Като ви гледам, едно кафе няма да ви се отрази зле. Елате.
Тръгнахме по някакъв дълъг коридор и стигнахме до голямо кафене. Вътре имаше десетина мъже и жени — и с униформи, и с цивилно облекло. Шефър ни поведе към една празна маса в ъгъла.
Седнахме.
— Това е неофициално, пред свидетели, кафе, любезности, съболезнования и тъй нататък. И без хартии на масата.