— Разбрано.
Имаше вид на прям тип, който сякаш бе готов да разшири професионалната си учтивост — ако не за друго, то за да види какво й получи в замяна. Минах направо на въпроса.
— Прилича на злополука, но намирисва на убийство.
Той кимна.
— Кой би искал да убие този човек?
— Мисля си за Бейн Мадокс. Познавате ли го?
Той си даде вид на подходящо смаян.
— Да… Но защо?…
— Знаете, че детектив Мюлер е бил пратен на задача в Къстър Хил Клуб.
— Да. Научих, след като бе обявен за изчезнал и федералните се нуждаеха от помощ за намирането му. Не би било зле да научавам предварително подобни неща. Нали разбирате, нещо като учтивост. Все пак това е в моята юрисдикция.
— Не бих спорил с вас по този въпрос — казах.
— Вижте, не сте вие хората, на които трябва да се оплаквам. Но всеки път, когато си имам работа с ФБР — той хвърли поглед към Кейт, — имам чувството, че ме работят.
— Аз също. Сигурно ще ме разберете: въпреки федералните документи по душа съм си обикновено ченге.
— Да ви кажа, типовете от НЙПУ, с които съм работил, също не са стока.
Вярната ми съпруга се усмихна.
— Всъщност с Джон сме женени, така че ще споделя мнението ви.
Шефър почти й се усмихна в отговор.
— Е, кажете какво е трябвало да прави Хари Мюлер на територията на Къстър Хил.
— Да наблюдава — отговорих. — Този уикенд там е имало събиране и Хари е трябвало да фотографира пристигащите гости и номерата на автомобилите.
— Защо?
— Не зная. Мога само да кажа, че от министерството на правосъдието се интересуват от господин Мадокс и приятелите му. Някой да ви е казвал нещо по въпроса?
— Почти нищо. Стандартните балони тип „национална сигурност“ и тъй нататък.
Балони? Това „кретении“ ли трябваше да означава? Този тип сигурно дори не псуваше. Взех си бележка да внимавам какво дрънкам.
— Федералните са пълни с балони и страшно ги бива в изработването, но между нас да си остане, възможно е случаят наистина да касае националната сигурност.
— Нима? И как точно?
— Нямам представа. И, честно казано, това е от ония материи, които наричаме деликатни, така че не бих могъл да ви кажа, освен ако не е наложително да знаете.
Не бях сигурен дали оценява честността ми, или не, но реших да го поизработя малко.
— Много добре разбирам, че хората ви имат да обикалят огромна територия — двайсет хиляди квадратни километра не са шега работа, — че сте достатъчно уверени и че се справяте с всички ситуации… с минимална помощ отвън…
Кейт ме срита под масата и реших да привършвам с четкането.
— Тук сме, за да ви помогнем, ако се нуждаете от помощ, но не ми се вижда да е така. Ние обаче наистина се нуждаем от вашата помощ, експертиза и способности.
Можех да продължа с кретениите, ако се наложеше, но майор Шефър като че ли усети, че го работя. И въпреки това каза:
— Добре. Искате ли кафе?
— С удоволствие.
Той ни направи знак да останем на местата си и отиде до бара.
— Голям гадняр си — каза Кейт.
— Не е вярно. Казах го от сърце.
— Повтори диплянката, която ти прочетох, и се подиграваше с написаното в нея.
— О… оттам ли съм ги научил тези неща?
Тя завъртя очи.
— Изглежда, не знае много, а и да знае, няма да сподели.
— Просто е малко раздразнен, че от ФБР го работят. И, между другото, не ругае, така че внимавай да не изръсиш нещо.
— Аз ли да внимавам?
— Може би не ругае пред жени. Знаеш ли, хрумна ми нещо. Може пък да се отвори повече, когато не е в компанията на дама от ФБР. Не можеш ли да измислиш някакво извинение?
— Не можеш ли ти да измислиш извинение за себе си?
— Стига де…
Шефър се върна с поднос с кафе и седна.
Кейт стана и каза:
— Трябва да се обадя тук-там. Ще се върна след десетина минути. — И излезе.
Шефър напълни две порцеланови чаши от металния кафеник.
— Добре, кажете ми защо смятате, че Бейн Мадокс, виден гражданин с милиарди в банката и вероятно с партиен билет на Републиканската партия, е убил федерален агент?
Усетих, че не споделя подозрението ми.
— Ами, просто интуиция.
— Можете ли да предложите нещо по-добро от това?
Всъщност не можех.
— Подозрението ми се основава на факта, че според мен Мадокс е последният човек, който е видял Хари жив.
— Аз пък бях последният, който видя тъща си жива, преди да се подхлъзне на леда и да си счупи врата — уведоми ме той.
Искаше ми се да го поразпитам по-подробно по въпроса, но се отказах.
— Преди работех в отдел „Убийства“. Човек просто развива усет за такива неща. Казах го на Кейт, отидох в Къстър Хил Клуб и разговарях с въпросния Мадокс.