— Така ли? И какво стана?
— Много е хлъзгав. Виждали ли сте се?
— Няколко пъти. Всъщност веднъж ходих на лов с него.
— Без майтап?
— Иска да поддържа добри отношения с щатската и местната полиция. Също като повечето богаташи тук. Така правят живота си лек и безопасен.
— Така е. Но този тип си има своя собствена армия.
— Да. И не наема работещи на няколко места или пенсионирана ченгета, както правят останалите. Хората му не са местни и нямат нищо общо с правозащитните служби, а това е малко необичайно за човек, който иска да е гъст с полицията.
Кимнах.
— Цялото имение изглежда малко необичайно.
— Да… но пък не ни причиняват никакви проблеми. Местната полиция получава няколко обаждания в годината да прибере някой минал през оградата и задържан нарушител или бракониер. Мадокс обаче никога не повдига обвинения.
— Готин тип. Може би пък убива хората, които виждат нещо, което не е трябвало да видят — казах по повод на Хари. — Да има случаи с изчезнали хора? Или подозрителни инциденти?
— Сериозно ли питате?
— Да.
Той се позамисли.
— Винаги има изчезнали хора и инциденти при лов, които изглеждат така, сякаш биха могли да са друго… но не ми е известно нищо, което евентуално да се свърже с Мадокс или клуба му. Ще натоваря някой да провери.
— Добре. Получихте ли разрешително за претърсване на територията на Къстър Хил?
— Да.
— Нека тогава да го изпълним.
— Не е възможно. Разрешителното е за търсене на изчезнал човек. А той е открит извън споменатата в него територия.
— Мадокс знае ли това?
— Как би могъл изобщо да знае, че е имало разрешително? Или че някой може да изчезне на негова територия? — Шефър за момент замълча. — Канех се да се свържа с него и да го помоля да ни сътрудничи доброволно, но тогава се получи онова анонимно обаждане, което ни отведе при тялото. Вие казахте ли му за изчезването?
— Да. Затова нека да изпълним разрешителното.
— Човекът вече е намерен — напомни ми майор Шефър.
Помислих си, че може и да сподели моята философия.
— Законът понякога се изпречва на пътя на истината и справедливостта.
— Не и под мое командване, детектив. Щом сте му съобщили за изчезването, ще трябва да наредя на някой да му се обади и да му съобщи, че човекът в неизвестност е намерен.
Не се съмнявах, че навремето този тип е бил първо скаутче, и нямах никакво намерение да изтъквам разликите между градско нюйоркско ченге и щатски полицай.
— Е, тогава ще трябва да измислим нещо друго, за да може съдията да издаде ново разрешително.
— Онова, което ни трябва, е връзка между намереното в щатския парк тяло и Къстър Хил Клуб. Без такава връзка не мога да искам от окръжния прокурор да се обърне към съдията за ново разрешение за обиск. Всъщност имате ли някакво доказателство, че детектив Мюлер наистина е бил в границите на имота?
— Ами… косвени…
— Е, в такъв случай връзка не съществува.
— Добре тогава. Имаме анонимно обаждане за трупа. Анонимно означава подозрително. Освен това налице са множество косвени улики, че Хари е бил на територията на Къстър Хил.
— Например?
— Например, че това е било задачата му.
Разказах му за обаждането от 7:48 сутринта в събота, за обяснението на Хари, че се намира близо до имота, както и за подозрително голямото разстояние между караваната и Къстър Хил Клуб. Спрях се по-нашироко и върху някои други подробности.
Шефър ме изслуша и сви рамене.
— Не е достатъчно, за да бъде заподозрян Бейн Мадокс. Не ми стига и за искане на ново разрешение.
— Помислете си все пак.
Не се съмнявах, че ФБР в крайна сметка ще натисне някой федерален съдия да издаде заповедта, но междувременно можеше да стане късно. Излизаше, че трябва да си издам среднощно разрешително, или с други думи — влизане с взлом. Не го бях правил от доста време и можеше да се окаже забавно, ако се изключеше частната армия на Мадокс, охранителната система и кучетата пазачи.
— Какво смятате, че ще намерите там? — попита Шефър.
— Не зная.
— Съдиите не обичат ровенето на сляпо. Измислете нещо, което търсите. Да сте забелязали нещо в имота или къщата, което мога да изтъкна пред прокурора?
— Видях по-многобройна охрана и от тази в ранчото на президента.
— Това не е незаконно.
— Така е. Е… май просто трябва да поработим по случая. Защо не почнете да наглеждате имота?
— И какво да гледам?
— Пристигащите и заминаващите, в това число и Мадокс. Не ви е нужно разрешително за наблюдение. Достатъчно е и подозрението.
— Благодаря за сведението. Е, единственото подозрение, с което разполагам, е онова, което ми казвате. — Той се замисли за момент. — Искате да го сплашите ли? В смисъл, какво да бъде наблюдението? Явно или тайно?