— Само я мярнах. Осветена е с прожектори като онези в затворите, с това изключение, че са свързани с детектори на движение. Освен това Мадокс има собствена кула с клетъчен предавател.
— Защо?
— Защото е богат.
— Ясно. Кога беше ловният купон?
— Преди два сезона.
— Ловни сезони ли имате предвид?
— Да. Тук си имаме ловен сезон, ски сезон, кален, воден и комарен сезон, и накрая — риболовен сезон.
— Явно човек определено има с какво да си запълни времето по тези места.
— Да, стига да обичате живота на открито.
— Обожавам го. Между другото, видях карта на Къстър Хил, на която имаше нанесени постройки на известно разстояние от хижата — Какво представляват?
Той се замисли за момент.
— За едната зная, че е спално. Нали се сещате, за охраната. Има също и една голяма, прилича на обор — за всичките му коли. А също така и сградата на генератора.
— Генератор на електричество ли?
— Да. Всъщност три дизелови генератора.
— За какво са му?
— При снежни бури токът често спира. Повечето хора имат някакъв резервен вариант.
— Ясно. Виждали ли сте тези генератори?
— Не. Намират се в една каменна сграда. Човекът от Потсдам, който обслужва резервния генератор тук, се грижи и за машините в Къстър Хил Клуб.
Спомних си трите дебели кабела по стълбовете в имота на Мадокс.
— Но защо й е на тази хижа толкова много ток?
— Не съм сигурен колко точно електричество произвежда един генератор — отвърна той след кратък размисъл. — Възможно е единият или двата да са резервни в случай на повреда. Но повдигате интересен въпрос. Ще проверя колко киловата произвеждат.
— Добре.
— Вие какво мислите?
— Честно казано, не зная. — Все пак генераторите събуждаха някои съмнения. — Какви са местните слухове за Къстър Хил Клуб?
Той ме погледна.
— Убийството ли разследвате, или продължавате работата оттам, откъдето я е оставил приятелят ви?
— Като ченге се занимавам с убийства. Но същевременно съм и много любопитен. Обичам клюките.
— Е, говорят се обичайните неща. Като се започне от диви пиянски оргии и се стигне до ексцентричен милиардер, който просто седи и гледа как му растат ноктите на краката.
— Аха. Мадокс слиза ли понякога в градчето?
— Почти никога. Понякога обаче може да се види в района на Саранак Лейк или Лейк Плесид.
— Някой да е виждал бившата госпожа Мадокс?
— Не зная. Поне не съм чувал.
— Любовница?
— Не, доколкото ми е известно.
— Любовник?
— Останал съм с впечатление от него като от изтънчен джентълмен, но не му липсва и мъжкарски елемент. Вие на какво мнение сте?
— На същото. Мисля, че е от нашите. А колко често идва в клуба си?
— Нямам представа. Обикновено местната или щатската полиция се уведомяват, когато обитателите на някое голямо имение или комплекс отсъстват, та нашите хора да наглеждат мястото. Мадокс обаче има денонощна охрана. Доколкото зная, имотът му никога не остава пуст.
Бях го предположил от думите на самия Мадокс пред Кейт и мен, а сега предположението ми се потвърждаваше.
— Някой да е изказвал предположението, че Къстър Хил Клуб е нещо повече от частен клуб за лов и риболов?
Той отпи замислено от кафето си.
— Чувал съм, че когато го строили преди двадесет години — десет години, преди да дойда тук, — не са използвали местни изпълнители. Носи се слух, че строителят, който и да е той, е изградил също бомбоубежище и двадесет и шест километра ограда, което е вярно, както и радиоантени и охранителни средства, което също е вярно. Предполагам, че тогава са били монтирани и дизеловите генератори. Разправят, че идвали разни странни хора, тежки камиони пристигали посред нощ и тъй нататък. Нали знаете, хората в провинцията имат много свободно време и богато въображение. Но част от това си е истина.
— Да. И какво смятат местните, че е ставало там?
— Чувал съм го само от втора ръка… но това е било по време на Студената война, така че мнозина предположили, че става въпрос за секретен правителствен строеж. Бих казал, че предположението е логично, като се имат предвид мащабите на строежа и мисленето на хората по онова време.
— Сигурно. Но никой ли не е посмял да попита?
— Доколкото разбирам, не е имало кой да пита. Строителите били доста необщителни. А и нямало особено значение, ако някой от тях категорично отрече, че става въпрос за правителствен строеж. Местните хора са патриотично настроени, така че дори да са си мислели, че става въпрос за секретно начинание, биха превъзмогнали любопитството си и биха предпочетели да стоят настрана.