Кимнах. Интересно наблюдение. Предполагам, че ако бях милиардер и си търсех някое безопасно и закътано място, бих пуснал слуха, че това е секретна правителствена база, маскирана като частен клуб. Идеално би си пасвало и с километричната ограда.
— Но сигурно сега вече всички знаят, че това е частен ловен клуб — казах.
— Все още има някои, които смятат, че става въпрос за секретна база.
Мадокс можеше да има само изгода от това да поддържа мистерията жива.
— Вижте, няма нищо незаконно в това да оградиш собствеността си с ограда и да поставиш охранителни средства, да си наемеш частна охрана и дори да си организираш римски оргии — продължи Шефър. — Богаташите правят и по-шантави неща. Параноята и ексцентричността не са престъпления.
— Параноята и ексцентричността никога не са сами по себе си — напомних му.
— Така е. Но дори Бейн Мадокс да е въвлечен в някаква криминална дейност, аз не зная за нея. — Шефър ме изгледа. — Ако ви е известно нещо повече от онова, което казвате, сега е времето да ми го съобщите.
— Беше ми казано само, че е свързано с манипулиране на цените на петрола.
Той за момент се замисли и усетих, че има същите проблеми с тези врели-некипели, които имах и аз, когато ги чух от Уолш.
— Значи смятате, че петролният милиардер Бейн Мадокс е убил федерален агент, извършващ рутинно наблюдение на пристигащите му гости, които биха могли да участват в някаква конспирация с петрол? Звучи малко крайно, не мислите ли?
— Е… щом го поставяте по такъв начин…
— Че какъв друг начин има? И къде е моментът с националната сигурност?
Радвах се, че внимава, но не бях особено щастлив от въпроса. Този тип беше гладен и търсеше да захапе нещо, но определено нямах намерение да му предложа ядрените хапки, така че си позволих малко лицемерие.
— Вижте, майоре, петролът не е просто черна лепкава маса. Искам да кажа, Бейн Мадокс не е в модния бизнес, нали разбирате? Когато е замесен петрол, всичко е възможно. В това число и убийство.
Той не отговори, но продължи да ме гледа изпитателно.
— Да се съсредоточим върху убийството — казах. — Ако успеем да уличим Мадокс, това може да ни доведе и до някои други неща.
— Добре. Още нещо? Имам работа все пак.
Погледнах си часовника.
— Бих искал да ида на местопрестъплението.
— Вече е тъмно. Ще ви заведа утре сутринта.
— Не можем ли да осветим района?
— Районът е отцепен, в него няма следователи, а според прогнозата не се очакват дъждове и снегове. Звъннете ми утре в седем сутринта и ще идем.
— Може би просто един бърз поглед…
— Преуморен сте, детектив. Заведете съпругата си на вечеря. Имате ли къде да нощувате?
— Да. Във Върха.
— Отседнали сте във Върха?!
— Ами… да.
— Да не би да имате проблем с усвояването на федералния бюджет? Успях да измъкна от Вашингтон само няколко нови радиостанции и едно алергично куче търсач на бомби.
Усмихнах се.
— Е, не мисля, че тероризмът е проблем номер едно тук.
— Арабският тероризъм — може би, но си имаме и някои домашни ненормалници.
Премълчах.
— Това ли е правел приятелят ви? Следял е десни кукундели?
— Не мога да кажа.
Шефър прие отговора ми за „да“.
— Преди десетина години, малко след като постъпих тук, идваха разни типове от ФБР и разпитваха за Бейн Мадокс — информира ме със закъснение.
Виж, това бе интересно.
— Какво искаха да знаят?
— Казаха, че правят проверка в случай, че на господин Мадокс му бъде предложена работа в правителството.
Това бе стандартната лъжа, когато разследваш някой за престъпна дейност. Можеше обаче и да е истина. В случая с Бейн Мадокс можех да повярвам, че е бил спряган за някой важен пост, но със същата лекота бих приел и разследване за престъпление. А и в наши дни не е задължително едното да изключва другото.
— И получи ли работата? — попитах.
— Доколкото знам, не. Мисля, че имаха наум нещо друго. Е, какво е замислил този човек?
— Мисля, че иска президентът да го назначи в комисията за глобалното затопляне към ООН.
— Против или за?
Усмихнах се любезно.
— Каквото е добро за Бейн Мадокс, е добро и за планетата.
Майор Шефър стана и каза:
— Да идем да намерим жена ви.
Станах и аз и излязохме от кафенето, и закрачихме към приемната.
— Като стана въпрос за онези стари слухове, някой да е казвал за каква точно правителствена база става дума?
— Пак ли се връщаме на Къстър Хил Клуб?
— Само за малко.
— И това ще помогне на разследването на убийството?
— Може би. Никога не се знае.
Той се подведе.
— Ами… има най-различни предположения.
— Например?