— Това е преддверието на Главната резиденция, която е била дом на Уилям Ейвъри Рокфелер — каза Чарлз.
— Прекрасно помещение — каза Кейт миг преди да изтърся нещо подходящо.
Чарлз се усмихна.
— Всичко тук е оригинално.
Очевидно Чарлз обичаше фините неща в живота. В средата на помещението имаше кръгла маса, на която пък имаше ваза с цветя, бутилка шампанско в сребърна кофа за лед и три кристални чаши. Чарлз отвори бутилката, наля, подаде ни чашите и вдигна своята.
— Добре дошли.
По принцип не пия такива боклуци, но за да проявя учтивост — а и защото имах нужда от алкохол — се чукнах и всички пихме.
Чарлз посочи едно малко странично помещение.
— Това е безплатен бар на самообслужване, отворен е денонощно. Можете да го ползвате във всеки удобен за вас момент.
И сега моментът беше удобен, но Чарлз продължи:
— А там — и посочи входа с арка — е Голямата зала.
Надникнахме в Голямата зала, която ми напомни за голямата зала, в която ни беше приел Бейн Мадокс, с това изключение, че тук пред голямата пламтяща камина в дъното имаше две големи кръгли маси. На всяка бяха настанени по десетина дами и господа, които ядяха и пиеха. Макар и да не можех да ги чуя, бях сигурен, че водят остроумен разговор, граничещ с баналното.
— Можете да стигнете до стаята си, която, между другото, е била главната спалня на Уилям Ейвъри Рокфелер, през Голямата зала, но тъй като вечерята вече е сервирана, е по-добре да използвате външния вход, който ще ви покажа след малко.
— Мисля, че първо се нуждаем от едно питие — казах аз.
Той кимна.
— Разбира се. Ако ми оставите ключовете, ще се погрижа за колата ви и ще пренеса багажа ви в стаята.
— Нямаме багаж — отвърна Кейт и очевидно разтревожена да не би Чарлз да си е помислил, че двамата с нея сме се запознали на някой паркинг на камиони, добави: — Заминахме неочаквано и багажът ни ще пристигне утре. Бихте ли могли дотогава да ни осигурите някои неща? Четки за зъби, самобръсначка и тъй нататък?
— Разбира се. Ще се погрижа да ги занесат в стаята ви.
Жените са много практични, особено когато са загрижени какво мислят някакви абсолютно непознати, така че реших да вляза в ролята на добрия лоялен съпруг.
— Празнуваме годишнина от сватбата си и бяхме толкова развълнувани, че натоварихме бентлито, а се качихме във форда.
Чарлз смля чутото и ни предложи още шампанско, но ние отказахме.
— Ще бъдем в Кръчмата — казах. — Можем ли да получим нещо за ядене там?
— Разбира се. Ако се нуждаете от нещо друго, просто помолете някой от персонала.
— А ключът от стаята?
— Няма ключове.
— Как тогава ще вляза?
— Няма ключалки.
— Как тогава ще се пазя от мечките?
— Вратите имат резе от вътрешната страна.
— Може ли мечка да…
— Джон. Да идем да пийнем.
— Правилно — съгласих се и се обърнах към Чарлз. — Колата ми има ключ. Ето го. Искам събуждане в шест сутринта.
— Да, сър. В стаята ли ще предпочетете да закусвате, или в Голямата зала?
— Бих предпочела в стаята — отговори Кейт.
Винаги сме на различни мнения за румсървиса. Аз не обичам да ям там, където спя. Забелязал съм обаче, че жените обичат да ги обслужват по стаите.
— Желаете ли да ви запишем масаж в стаята? — попита Чарлз.
— По време на закуската ли? — попитах.
— Първо да видим какъв ще е графикът ни утре — каза Кейт.
— Мога ли да направя нещо друго за вас?
— Засега не — отвърна Кейт. — Благодаря, Чарлз. Много сте мил.
— Имате ли горещи кученца?
— Сър?
— Хотдогчета. За в бара.
— А… ще питам готвача, сър.
— С горчица. Обичам коричката да е малко препечена.
— Да… ще му кажа.
— Чао.
Излязохме от ротондата на Главната резиденция.
— Не бях ли мил? — попитах Кейт.
— Не точно.
Тя отвори колата и извади куфарчето, след което извървяхме трийсетте метра до сградата с име Орлово гнездо, в която се намираше така наречената Кръчма.
Кръчмата се оказа поредното битово помещение, при това доста приятно. Беше уютно, с малка камина и игрален кът с билярдна маса, лавици с книги и стереоуредба. Забелязах, че няма телевизор. Играещата ролята на кръчма половина имаше дълъг бар с отбрани питиета и без барман. Всъщност помещението пустееше, тъй като гостите бяха отишли на вечеря. Беше си като да умреш и да попаднеш в рая.
Плъзнах се зад бара.
— Добър вечер, мадам. Мога ли да ви предложа коктейл?
Тя влезе в тона ми.
— Мисля, че ще изпия едно малко шери. Не… нека бъде двойна „Столи“, капка лимон и две бучки лед.