До Шуптарп продължаваше да държи под прицел Звънаря в далечния край и с това му пречеше да се покаже. Непосредствената заплаха за тях представляваше промъкналият се в близкия край на коридора. Кикаха изпрати самолетчето под тавана и го насочи покрай ъгъла. Картината му разкри, че имаше трима Звънари, въоръжени с лъчемети. Лицето на единия от тях беше почервеняло, като след слънчево изгаряне. Недалече от тях се виждаха други двама, които се приближаваха, тикайки пред себе си количка с вграден грави-генератор. На нея беше монтиран стационарен бластер, който бе като оръдие в сравнение с лъчеметите. Те сигурно щяха да стрелят с него иззад ъгъла, а лъчът след отразяването си от отсрещната стена щеше да задържи Кикаха на разстояние, докато останалите го нападнеха с лъчеметите си. Под прикритието на техния огън големият бластер щеше да бъде избутан в коридора и за кратко щеше да реши битката. Защото всичко до което се докоснеше, щеше да бъде унищожено.
Кикаха не се поколеба. Той насочи на пълна скорост шпионина към десния от двамата, които бутаха количката. Картината за миг загуби фокус, после екранът потъмня. Апаратчето се бе забило или в Звънаря или в нещо достатъчно твърдо, за да се разруши. Той извади друго от кутията, която бе свалил от гърба си и бе сложил на пода до себе си, и го насочи под тавана навън от стаята. В същия миг един от Звънарите, крещейки с намерение да обърка невидимия противник в салона, изскочи иззад ъгъла, видя самолетчето и вдигна лъчемета си. Кикаха го насочи срещу него и натисна бутона за скоростта до края. Екранът отново потъмня. И този шпионин бе свършил забит дълбоко в плътта на жертвата си, разрушен в пода или разтопен от лъча.
Кикаха не посмя да извади следващ шпионин и да го изпрати към групата зад ъгъла, за да разбере какво се бе случило. Ако Звънаря се бе спасил, сега той щеше да търси човека, който изпращаше тези летящи апаратчета. И със сигурност щеше да извика и останалите да му помогнат.
Кикаха смъкна очилата и с лъчемет в ръка се отправи към вратата. Беше я оставил отворена, за да подобри малко качеството на картината и да облекчи връзката със шпионите. Това имаше допълнителното предимство, че Звънарите щяха да обърнат внимание първо на стаите със затворени врати. Противно на очакванията му той едва не се сблъска с един от Звънарите, който се задаваше откъм вратата. Кикаха държеше лъчемета пред гърдите си и в мига, в който рамото на мъжа се появи изцяло, той просто натисна спусъка. Звънаря почерня, от кожата му се издигна дим и тя се свлече на парцали, бялото на очите му се превърна в тъмнокафяво, а после очната течност закипя и се пръсна напред, косата се вдигна във воняща миризлива факла, белите зъби станаха черни, устните набъбнаха и се нацепиха, ушите се накъсаха и навиха на руло. Дрехите, които не можеха да изгорят, просто се разтопиха.
Всичко това стана за четири секунди. Кикаха ритна вратата, за да я затвори, после натисна пластинката на ключалката. Миг по-късно вече беше прекосил с няколко големи крачки стаята и натисна бутона, с който се изключваше енергийното поле в зоната на прозореца. Изхвърли през него кутията с летящите шпиони, за да не попаднат те в ръцете на Звънарите. Завърза единия край на въжето за крака на едно от писалищата и се измъкна през прозореца. Под краката му имаше пропаст, дълбока сто хиляди стъпки. Тази част на двореца се издаваше над ръба на монолита и ако пожелаеше той можеше да огледа половината му площ само с едно завъртане на главата. В този момент той се насили да не мисли за възможното дълго, много дълго падане. Прикова поглед върху малкия корниз на около шест стъпки под висящия край на въжето. Спусна се по него, леко се оттласна с крака навън и скочи в мига, когато започна да се връща обратно към стената. Приземи се стабилно на два крака върху перваза и обхвана с ръце рамката на прозореца. Коленете му, леко подвити напред, се намираха опасно близо до невидимия екран на енергийното поле.
Продължавайки да се държи с една ръка за рамката, той съблече ризата си, омота я около ръката си и взе в нея нож. Бавно придвижи ножа напред. Беше извърнал глава настрани със затворени очи. Защитният екран щеше да се активира от ножа и щеше да изгори както ножа, така и тъканта на ризата, а може би и ръката под нея. Освободената енергия можеше да запрати ножа встрани с такава сила, че да изхвърли ръката му рязко назад и да го повлече в пропастта.
Имаше известна надежда, че защитното поле може да не е включено. Вероятността не бе особено голяма, защото Улф със сигурност би активирал всички защитни системи и капани, преди да замине… но само ако бе разполагал с време да го направи. Но дори той да бе пропуснал, Звънарите едва ли.