Ослепителен блясък проникна под клепачите му. Огнен език близна лицето му, голите му рамене, гръдния кош и краката. Ножът трепна, но той го задържа в обсега на действие на полето, дори когато усети, че тъканта пламва. Почувства ръката си като пъхната в пещ.
В следващия миг се хвърли през прозореца и се претърколи върху пода в стаята. Имаше двесекунден интервал от презареждането на полето до повторното му активиране и той се надяваше да е избрал правилно момента на скока си. Фактът че все още беше жив, бе доказателство, че преценката му е била точна. Ножът представляваше локвичка разтопен метал на пода. Материята на ризата бе овъглена, ръката му бе потъмняла и по кожата й започваха да се образуват мехури. При други обстоятелства, картината би го обезпокоила сериозно. Сега обаче нямаше време да се занимава с нищо друго, освен с тежки рани, които биха му попречили да действа със сто процента от възможностите си.
Неочаквано видя въжето да полита покрай прозореца. Горният му край гореше. Лъчеметът явно се бе справил с вратата и бе изпепелил всичко вътре в стаята над главата му. Всеки момент Звънарите щяха да се втурнат по стълбището към него. Бедният До Шуптарп щеше да направи най-добре, ако се погрижеше максимално бързо за себе си. Без никакво съмнение бластерът щеше да бъде насочен най-напред срещу него, за да премахнат всички препятствия по пътя им. Но ако той проявеше съобразителността да се качи нагоре по стълбището, това би ги накарало да разделят силите си.
Кикаха надникна през вратата, не видя никого и се затича надолу по коридора. Стигна до стълбището и хвърли поглед нагоре, преди да пресече площадката пред него. Звънарите все още не се виждаха. Той изтича през салона и пое надолу по необикновено дългото стълбище. Прекоси коридора на долното ниво и мина покрай залата с ретрофизическите огледала. Подмина няколкото асансьора, защото допускаше, че те или ще избухнат при опит да бъдат използвани, или се контролират централно. Целта му бе да се добере до една стая с тайна врата, която досега не бе искал да използва. Дори сега нямаше да я използва, освен ако не бъдеше принуден да го направи. Просто искаше да бъде наблизо до нея за всеки случай.
Когато пристигна в стаята, той разглоби един от столовете и извади един полумесец от тайно отделение под седалката.
Другият полумесец бе скрит в дебелия пиедестал на една от статуите. Макар да изглеждаше, че тежат половин тон, двата полумесеца бяха леки. Той ги запъхна отзад на кръста си и затегна колана. Не беше много удобно да се движи с тях, но неудобството си заслужаваше, понеже те представляваха неговата застраховка за живот.
Имаше хиляди подобни скрити на тайни места полумесеци навсякъде из двореца, както имаше също така хиляди други оставени на открито, но лишени от всякаква маркировка. Последните можеха да бъдат използвани от всекиго, ако той бе готов да се отправи на пътешествие с неизвестен край. Дори Улф не би могъл да запомни къде са всички тайни врати, или къде извеждат всички открити за свободно ползване. Затова той бе въвел зашифрования списък в специално записващо устройство, което бе маскирал и оставил в контролната зала.
Макар да бе тичал бързо, Кикаха беше закъснял. В мига, в който излезе от стаята той зърна един Звънар в края на коридора. Друг надзърташе иззад ъгъла в другия край. Вероятно го бяха видели да тича в тази посока и го бяха последвали с надеждата да го заловят. Поне един от тях бе проявил съобразителността да подмине стаята, в която се бе спуснал на този етаж и го бе прехванал на стълбището.
Кикаха се дръпна обратно в стаята, деактивира силовото поле и надзърна през прозореца. Наистина имаше корниз на петдесетина стъпки под него, но той не разполагаше с нищо, с което да се спусне дотам. И не изпитваше желание да се бори със следващия защитен екран на прозореца, освен ако това станеше неизбежно. Върна се при вратата, извади навън ръката с лъчемета и стреля последователно в двете посоки на коридора. Разнесоха се викове, но те идваха от голямо разстояние и той бе уверен, че не е наранил никого. Вратата на стаята отсреща беше затворена. Можеше да се хвърли към нея с надеждата, че тя ще му предложи по-добри възможности за бягство. Но ако вратата се окажеше заключена — което бе много вероятно — той щеше да се окаже под обстрел от двете страни, а и не можеше да пренебрегне опасността да го заловят докато тича обратно.