И това изчезна и той разбра, че се в върнал в мястото, от което бе започнал това побъркващо пътешествие. Стоеше в кръга на двата полумесеца в стаята в двореца. Двама Звънари се пулеха срещу него и в следващия миг започнаха да повдигат лъчеметите си. Той стреля пръв, защото през цялото време бе очаквал, че може да му се наложи да се защитава. Лъчът близна Звънарите през гърдите.
Трийсет и четири убити. Още шестнайсет.
Врата отново се задейства. Анана и няколко тюда сега стояха до самата врата. Той й извика „Резонансна верига! Капан!“ и се озова на луната. Самолетът вече беше по-наблизо и се спускаше по склона на хълма. Екипажът може би още не го бе видял, но при следващата телепортация или другата след нея, те щяха да са кацнали. Единственото, което трябваше да направят след това, бе да насочат лъча на бластера върху вратата и да го оставят включен.
Войниците-драхеландери тичаха към него. Няколко бяха останали по местата си, но опъваха тетивите на своите арбалети. Кикаха, който не искаше да привлича вниманието на летящите в самолета, устоя на желанието да обезкуражи стрелците с лъчемета си.
Пещерата от нивото на Градината. Върхът в Америндия, където го очакваше изненада. Ястребът влетя в обсега на действие на вратата. Птицата се оказа не по-малко изненадана. Тя изкрещя, кацна върху гърдите му и заби нокти в тялото му. Той вдигна ръка пред лицето си, за да се защити, почувства пареща болка от забиването на клюна в изгорялата му ръка и отмахна настрани с нея. Птицата загуби захвата си, но отнесе със себе си частици от неговата плът. После излетя от зоната на кръга, но не бе разсечена надве. Краят на едното й крило бе отрязан като с ножица, но това бе всичко. Полетът й съвпадна с паузата на включването и тя се озова в пещерата на нивото на Драхеланд. Щастливо избавление.
Огромният дебел мъж, влязъл току-що в пещерата, държеше убит полуовъглен заек в едната си ръка и лъчемет в другата. Беше очаквал появата на мъж или жена, без да знае, разбира се, точно кога. Но в никакъв случай не бе очаквал побесняла топка от пера и нокти в лицето си.
Кикаха можа само да види, че Джудубра пуска заека и лъчемета на пода и вдига ръце пред лицето си. В следващия миг вече беше сред руините на Атлантида. Клекна и скочи нагоре, внимавайки да не докосне с част от тялото си невидимите граници на кръга около себе си. Беше в най-високата точка на скока, подвил крака, когато се озова отново в стаята в двореца. Скокът му, целящ да се окаже над лъча, насочен с цел да бъде прерязан на две, се бе оказал излишен. Двамата Звънари лежаха на пода почернели и с обгорели дрехи. Задушливата миризма на овъглена плът изпълваше стаята. Не знаеше какво се бе случило, но бе убеден, че следващия път тук щеше да има и други Звънари. Надяваше се, че подобно на него и те щяха да бъдат в неведение какво се бе случило. Сигурно щяха да бъдат озадачени, но едва ли толкова глупави, за да не се досетят, че убиецът беше дошъл телепортирайки се през вратата и бе избягал пак през нея. И щяха да изчакат.
Отново храма в Таланак. Анана я нямаше. Жрецът Витрус му извика:
— Тя също скочи! Сега и тя е в капана и се…
Беше на луната. Летящият апарат се приближаваше, но не бе увеличил скоростта си. Ярък лъч се откъсна от носа му и се спря точно върху него. Изглежда Звънарите неочаквано бяха забелязали вълнението сред войниците, тичащи към вратата, и насочените им към нея арбалети. Бяха включили един от прожекторите, за да видят каква е причината за тази суматоха.
Чу се бръмването на много тетиви, освободили стрелите си едновременно. Но той вече бе в пещерата в Градината. Следващата спирка бе малката площадка на върха в Америндия. Неволно сведе поглед върху гърдите си, по които се стичаше кръв, после върху ръката си, която също бе окървавена. Болеше го, но не толкова колкото знаеше, че ще го боли по-късно. По някакъв начин нервните му пътища бяха блокирали за по-малките болки: голямата болка бе неговата ситуация и неизбежният край, към който стремглаво се носеше. Или дебелият в пещерата, или Звънарите щяха да го убият. След като се отървеше от ястреба, дебелакът щеше да се скрие зад канарата и щеше да го простреля в мига, в който той се материализираше. Разбира се, съществуваше малката вероятност, че мъжът може да пожелае да го плени.
Озова се в пещерата. Ястребът и дебелакът лежаха мъртви и почернели. Гадна миризма на опърлени пера и изгоряла плът се носеше наоколо. Имаше едно-единствено обяснение: Анана, която се телепортираше преди него по веригата, ги бе убила с лъчемета си. Дебелият сигурно все още се бе борил с ястреба и тя едва ли бе имала проблем с него.
Ако бе имал някакви съмнения, че тя го обича, сега имаше доказателство, че това е така: тя бе проявила готовност да пожертва собствения си живот, за да го спаси. И го бе направила почти без замисляне, защото времето, с което бе разполагала да разбере какво става, бе нищожно кратко, но тя бързо бе съобразила и още по-бързо се бе хвърлила във вратата. Сигурно е била наясно, че може да се включи само ако скочи в мига след активирането й. Но най-трудното бе в това, че тя не можеше да знае точния момент на телепортацията: беше го видяла само на два пъти да се появява и да изчезва и бе решила да рискува.