— Какво искаш да ми кажеш? — възмутено се осведоми Кикаха. — Аз трябваше сам да скоча! И едва не си загубих петата.
— Е, ти просто не си могъл да знаеш — успокои го тя. — Но ако не бе скочил, миг по-късно щеше да можеш да излезеш сам, без да бързаш.
— Както и да е — прекъсна я той. — Ти тръгна след мен. Това е най-важното.
Тя го гледаше загрижено. Ръката му беше изгорена и кръвта все още се стичаше по пода. Но не му каза нищо. Не можеше да му помогне с каквото и да е, докато не намереха аптечка. А такава сигурно имаше наблизо, ако съумееха да се измъкнат от тази стая.
Някой просто трябваше да подаде глава през вратата. Нимстоул явно нямаше да се съгласи доброволно, а Кикаха не искаше да позволи на Анана да го направи. Затова надзърна сам. Но вместо огнената вълна на лъч в лицето, той видя празен коридор. Направи знак на двамата да го последват и тръгна към една стая, която се намираше на около четвърт миля напред по коридора. Там стерилизира раните и изгарянията си, постави слой псевдотъкан върху тях и изпи някакво лекарство, което трябваше да му помогне да преодолее шока и да ускори образуването на кръв от кръвотворните му органи. После се нахраниха и обсъдиха какво има да се прави.
Но нямаше много за какво да говорят. Защото единственото, което трябваше да направят, бе да обиколят из двореца и да видят какво става всъщност.
23
Едва когато стигнаха до централното стълбище, извеждащо на етажа с контролната зала, намериха нещо интересно. Натъкнаха се на мъртъв Звънар, чиито крака бяха практически овъглени. А зад почернелите останки на един диван лежеше втори Звънар. Той бе поразен странично, но степента на обгаряне показваше, че част от енергията на лъча е била абсорбирана от нещо, преди да стигне до него. Все още беше жив.
Кикаха се приближи предпазливо и едва когато се увери, че онзи не се преструва на умрял, коленичи до тялото му. Възнамеряваше да използва някои от по-грубите методи, за да го върне в съзнание, така че да може да го разпита. Но Звънаря отвори очи в мига, в който главата му бе повдигната.
— Лува! — извика Анана. — Това е брат ми Лува! Единият от братята ми! Но какво прави той тук? Как…?
Тя държеше в ръцете си предмет, който сигурно бе взела несъзнателно зад дивана. Имаше формата на рог на африкански бизон, беше извит и дълъг към две стъпки и половина. Не се разширяваше много при отвърстието, а в по-тесния му край се виждаше някакъв мундщук, изработен от златиста мрежа. Върху горната му страна имаше седем малки бутончета, подредени в редичка.
Той веднага разпозна в предмета Рога на Шамбаримен. Скочи на крака, изпълнен с надежда.
— Улф се е върнал! — извика той.
— Улф? — не разбра Анана. — А, Джадауин! Да, възможно е. Но какво прави тук Лува?
Лува имаше лице, което при нормални обстоятелства би изглеждало симпатично. Беше Повелител, но спокойно можеше да мине за обикновен ирландец с чипия си нос, високата горна устна, многото лунички и бледосините си очи.
— Защо не опиташ ти да говориш с него — предложи й Кикаха. — Може би той…
Тя коленичи до Лува и му заговори. Той изглежда я позна, но изражението на лицето му би могло да означава всичко.
— Може и да не ме познае в това състояние — тихо каза тя. — А може и да е силно изплашен. Може би мисли, че ще го убия. Нали помниш, че аз съм от расата на Повелителите.
Кикаха изтича през салона до една от стаите, откъдето донесе вода. Лува жадно отпи. После зашепна нещо на Анана. Няколко минути по-късно тя се изправи на крака и поясни:
— Попаднал е в клопка, поставена му от Уризен11 — нашият баща. Или поне така изглеждало в началото, макар накрая да се оказало, че в основата на плана е Вейла — наша сестра. Той и Джадауин — Улф — станали приятели. Улф и жена му Хризеис попаднали в същата клопка заедно с останалите — още един наш брат и няколко братовчеди. Лува казва, че историята е много дълга, за да ми я разказва сега. Оказва се, че само Лува, Улф и Хризеис са успели да оцелеят. Върнали се с помощта на Рога, който може да се настрои в резонанс с всяка врата, освен ако вратата е програмирана така че да променя своята честота по случаен начин… Прехвърлили се в тайно отделение на контролната зала. Улф разгледал залата на екрана на монитор. В нея нямало никого. Включил се към другите камери и чрез тях видял множество мъртви тела на хора и на талоси. Разбира се, в началото не разбрал, че хората са всъщност Черни звънари. Но по-късно видял пристегнатите на гърбовете им ковчежета. Все още не могъл да направи връзката… все пак изминали са… колко, десет хиляди години! Но се прехвърлил с Хризеис в контролната зала. За по-сигурно прехвърлил Лува в една от стаите на долния етаж. Идеята била, ако някой ги атакува в контролната зала, Лува да се промъкне тайно откъм гърба му.
11
за тези събития и всичко случило се с Улф по време на неговото отсъствие, се разказва във втората книга от серията „Вратите на съзиданието“ — Бел.пр.