— Улф е предпазлив — обади се Кикаха. Той се питаше как така Улф не е видял живи Звънари, но си спомни, че дворецът е толкова огромен, че Улф би прекарал дни наред, за да надзърне с камерите си във всяко помещение. Вероятно е искал да си отдъхне след несъмнено уморителните си приключения и е бил толкова доволен най-сетне да се види у дома, че малко е прибързал. Освен това все пак контролната зала и зоната около нея били празни.
— Лува ми каза, че се изкачил по стълбището и се готвел да влезе в залата, за да каже на Улф, че всичко е чисто. Точно в този момент се появили двама мъже. Дошли през голямата врата, която явно била монтирана от избитите неканени гости. Ние знаем, че това са Звънарите. Имало части от разглобен самолет, а сред тях и мощен бластер.
— Фон Турбат и фон Свиндебарн! — възкликна Кикаха.
— Вероятно — съгласи се Анана. — Те са знаели, че нещо не е наред от твоето, а после и моето появяване и изчезване във вратите. Отказали са се от търсенето и…
— Разкажи ми останалото, докато пренасям Лува — каза той. — Отиваме там, където можем да се погрижим за изгарянията му.
Анана тръгна напред, а Нимстоул изостана, за да прикрива тила им. Кикаха отведе изпадналия в безсъзнание Повелител в същата стая, където неотдавна бе взел мерки за своите рани.
Докато повтаряше процедурата върху Лува, Анана му довърши неговия разказ. Двамата водачи на Звънарите изглеждали нащрек и били готови да реагират внезапно. Стреляли с големия бластер и принудили Улф и Хризеис да потърсят спасение сред огромните пултове и разнообразни устройства. Самият Лува се хвърлил зад една конзола в близост до вратата. Двамата Звънари продължили обстрела, а междувременно продължавала телепортацията на войски. Заедно с останалите пристигнало и едно същество, което се сторило доста странно на Лува, но Анана разбрала по описанието, че става дума за Подарж. Лува я видял за кратко, но тя изглеждала в безсъзнание, защото я носели няколко войници.
— Подарж! Но аз мислех, че тя е използвала една от вратите в онази пещера на луната — възкликна Кикаха. — Чудя се дали… Ти как мислиш?
Въпреки тревожното положение, той не се сдържа и се засмя тихо. Една от вратите на луната бе програмирана за телепортиране в пещера на нивото на Атлантида. Там имаше други шест-седем врати, всички с надписи, които казвали къде извеждат те. Но надписите лъжели и само Улф, Кикаха и Хризеис знаели кода. Подарж без съмнение бе избрала онази врата, която обещаваше да я изведе в Америндия, откъдето бе лесно да се добере до дома си.
Но се бе върнала обратно на луната, в същата пещера.
Защо тогава там имаше само четири полумесеца, след като нейното завръщане би следвало да ги направи пак пет?
Изглежда и самата Подарж беше решила да прояви хитрост. Те сигурно бе телепортирала някакъв предмет, за да останат полумесеците само четири. И понеже До Шуптарп не бе споменал в разказа си за двете малки от семейството бели маймуни, тя явно беше прехвърлила точно тях. Защо не бе опитала тогава другите полумесеци? Може би поради вродената си подозрителност бе решила, че всички те са фалшиви и че Кикаха е използвал единствения добър чифт. Кой можеше да каже какви мисли бяха минали през главата на жената-птица? Както и да е, тя явно бе решила да изчака на луната. А Кикаха, докато се бе носил по резонансната верига, бе видял отрядът, който я преследвал из руините на Корад.
Лува трябвало да отстъпи пред превъзхождащите го сили извън контролната зала, още повече че някои от войниците били въоръжени с лъчемети. Това изненада Кикаха. Звънарите сигурно бяха изпаднали в голямо отчаяние, за да дадат в ръцете на драхеландерите подобно оръжие.
Така че Лува се изтеглил, но не преди да убие няколко от преследвачите си. После бил тежко ранен, но въпреки това убил и останалите тръгнали след него. Шестима от тях носили сребърни ковчежета на гърбовете си.