— А Улф? Хризеис? — попита тревожно Кикаха. — Те трябва още да са горе. И сигурно имат нужда от нас!
Въпреки трескавото нетърпение, той си наложи да се придвижат предпазливо към контролната зала. Малката им група мина покрай много обгорели тела, доказателство за битката, която Лува бе водил така успешно.
Кикаха водеше може би малко по-бързо, отколкото обстоятелствата налагаха, но чувстваше, че Улф може да се нуждае от него в този момент. Пътят към контролната зала бе маркиран от трупове и поражения по мебелите и стените. Миризмата на изгоряла плът се засилваше с приближаването им към целта. Кикаха усети, че го е страх да влезе в залата. Каква истинска трагедия щеше да бъде, ако Улф и Хризеис са намерили смъртта си, след като бяха преживели толкова много.
Той събра всичкия си кураж, но когато се хвърли приведен в залата, огромното помещение беше тихо. Навсякъде се виждаха трупове, включително тези на още четири от Звънарите, но от Улф и Хризеис нямаше и следа.
Кикаха с облекчение разбра, че те се бяха телепортирали някъде, но къде? Огледът на помещението разкри къде се бяха барикадирали. Мястото се намираше близо до един от ъглите в дъното на залата, където те се бяха скрили зад стена от монитори. Екраните се бяха пръснали под лъчите на лъчеметите, а металните шкафове се бяха полуразтопили. Безразборно изпонападали трупове лежаха сред конзолите… главно драхеландери, поразени от лъчеметите на Улф и Хризеис.
Но тук бяха също телата на фон Турбат (Граумграс) и фон Свиндебарн. Те лежаха зад големия бластер, който явно бе продължил да стреля, докато не бе изчерпил енергията на акумулаторите си. В стената, срещу която бе останал насочен, зееше огромна дупка, а в основата й съскаше локва разтопен метал. Фон Турбат бе разсечен почти надве, а фон Свиндебарн бе направо изпечен от хълбоците нагоре. Ковчежетата им все още бяха пристегнати на гърбовете.
— Остава само един Звънар, за който не знаем нищо — обади се Кикаха. После се върна при ъгъла, от който Улф и Хризеис бяха водили своята битка. Там, на металния под, беше прикрепен голям сив метален диск. Сигурно това беше нов тип врата, монтирана от Улф, след последното идване на Кикаха в двореца.
— Анана — обърна се Кикаха към нея, — може би ще разберем къде води тази врата, ако Улф я е вписал в своя списък. Освен това ако е имал време, сигурно е оставил някакво съобщение за мен. Нищо чудно Звънарите да са го унищожили… Първата ни задача е да намерим последния Звънар. Ако той се е измъкнал оттук и се е прехвърлил обратно в твоята вселена, в тази на Нимстоул или онази на Джудубра, тогава проблемът е сериозен.
— Всичко това е толкова ужасяващо! — прошепна Анана. — Защо Повелителите не спрат борбите помежду си и не се обединят, за да се отърват от последния Звънар?
Тя се изтегли настрани. Безпокойството и паниката, които я обземаха при задействането на алармения сигнал в мозъка й, дължащ се на близостта й до сребърните ковчежета, бяха очевидни.
— Трябва да се махна оттук — заяви тя. — Поне на известно разстояние.
— Аз ще разгледам отново труповете. Ти върви. Почакай! Къде е Нимстоул?
— Беше тук — отговори тя. — Мислех, че… не, не знам кога е изчезнал!
Кикаха се раздразни, че тя бе изпуснала дребничкия Повелител от погледа си. Но не каза нищо, защото гневът не можеше да им донесе нищо хубаво. Освен това последните събития можеха да извадят от релсите който и да е, а отекващата в мозъка й аларма съвсем обяснимо я бе разсеяла.
Тя бързо напусна залата. Той огледа всяко тяло както бе обещал.
— Улф и Хризеис добре са се справили — промърмори той на себе си. — Не знам как са се целили, за да улучат толкова много противници все скрити зад пултовете. Всъщност… май са били прекалено точни. Нещо не ми се вярва.
А Подарж?
Той се върна при вратата, където Анана беше приклекнала на стража.
— Има някои неща, които не ми се връзват — поясни той. — Ако Улф е избил всичките си нападатели — а това е доста невероятно! — защо са избягали двамата с Хризеис? И как, по дяволите, е успял да порази двамата им водачи, след като те е трябвало да го изпарят още при първия изстрел с онзи бластер? После, къде е Подарж? И липсващият Звънар?
— Може тя също да се е прехвърлила по време на схватката — изказа предположение Анана. — Или просто да е избягала от контролната зала.
— Добре, къде тогава е Нимстоул? Ела с мен. Започваме да го търсим.
Анана простена. Той я разбираше. И двамата бяха изтощени, но не можеха да спрат точно сега. Той й помогна да се изправи и след малко те оглеждаха труповете в коридорите пред контролната зала и по стълбите. Той се увери, че наистина бе убил двама Звънари с летящите си шпиони. И докато оглеждаха обгорялото тяло на онзи, който бе намерил смъртта си по време на престрелката с Лува, те чуха стенание.