Тя явно бе влязла в залата докато двамата с Кикаха не ги бе имало и някой я бе прострелял. Без да се надига от пода, той разучи какво бе станало и след малко намери онзи, който бе виновен за случилото се. Това беше войникът, До Шуптарп, за когото бе мислил, че е убит от Звънарите. Сега се сещаше, че нито един от труповете, които бе огледал много внимателно, не бе приличал на неговия. Това не беше особено изненадващо, понеже повечето бяха толкова обгорели, че не бе възможно да бъдат идентифицирани.
В такъв случай До Шуптарп бе избягал на Звънарите и вероятно се бе укрил някъде на горните етажи. После се бе върнал да разбере какво се бе случило. Подарж също се бе върнала след бягството си от залата, където се бе разразила битката между Улф и Звънарите. Двамата, които всъщност нямаха никаква причина за враждебни действия един срещу друг, се бяха ранили фатално.
Кикаха се наведе над тевтонеца и му каза няколко думи, на които той отговори неразбираемо. Кикаха се наведе, за да чуе по-добре. Думите наистина бяха трудноразбираеми, но той долови няколко от тях. Но не бяха казани на немски. Тевтонецът беше проговорил на езика на Повелителите!
Кикаха се върна при Подарж. Очите й бяха все още отворени, но погледът в тях застиваше, сякаш тънък воал на слоеве падаше върху тях.
Кикаха я попита:
— Подарж! Какво се случи?
Харпията простена и каза нещо, а Кикаха се изуми. Тя говореше не на микенски, а също на езика на Повелителите!
Миг по-късно умря.
Той повика Анана да влезе. И докато тя го охраняваше, Кикаха се опита да разпита До Шуптарп. Тевтонецът беше изпаднал в тежък шок и бързо умираше. Но сякаш за миг разпозна Кикаха. И може би жаждата за живот му даде последни сили, с които да помоли Кикаха за нещо, което би го спасило… ако Кикаха бе проявил милосърдието да го направи.
— Камбаната ми… там… сложи я… на главата ми… аз ще…
Устните му потрепнаха, нещо в гърлото му изклокочи. Кикаха го попита:
— Ти си се преселил в До Шуптарп, нали? Вместо да го убиеш! Кой си ти?
— Десет хиляди години! — прошепна Звънаря. — И после… ти!
И погледът му застина. Челюстта му се отпусна като подвижен мост, давайки на душата му да излезе… ако Звънарите имаха душа. А защо да нямат, нали всички други имат? Звънарите бяха смъртно опасни врагове, особено ужасни заради начина, по който се възползваха от телата на жертвите си. Но в действителност те не бяха по-злобни или по-жестоки, отколкото който и да е от хората-врагове и макар завземането на тялото да изглеждаше особено ужасяващо, то бе абсолютно безразлично за жертвата, която умираше, преди съзнанието на Звънаря да се е преселило в мозъка й.
— Един трети Звънар се е прехвърлил в мозъка на До Шуптарп — поясни Кикаха. — Той сигурно е избягал на горните етажи, преценявайки, че ако неговите събратя не се справят с мен, това ще може да направи сам той, макар и по-късно. Сигурно е разчитал да го взема за До Шуптарп… Така-а, сега да се върнем на Подарж. Смятах, че някой от Звънарите се е преселил в нея още на луната, но това не е възможно. Там имаше само двама Звънари — фон Турбат и фон Свиндебарн. А Лува каза, че ги е видял да пристигат в контролната зала. Значи прехвърлянето е могло да стане само след като Улф и Хризеис са се измъкнали. Тогава един от тях двамата се е прехвърлил в главата на Подарж, но не преди двамата да унищожат драхеландерите, за да се създаде впечатлението, че всички са избити от Улф и Хризеис… После двамата са завзели мозъците на Подарж и един от войниците, оставен жив специално за тази цел. И точно Звънаря в тялото на този войник е нападнал Нимстоул с нож. Значи, фон Турбат и фон Свиндебарн сега са мъртви и то въпреки хитростта си! Звънаря в тялото на Подарж е щял да се престори, че тя се е отказала от фикс-идеята си да ме ликвидира и е щял да се държи като че ли Подарж съжалява за всичките си грешки. Щеше да ми каже, че иска да възстановим старото приятелство между нас. И в мига, когато се отпуснех!… Смешна история, наистина! Нито Звънаря в Подарж, нито Звънаря в До Шуптарп са знаели, че другият също е Звънар! И са се убили един друг!
Той се заля в смях. Но изведнъж се замисли.
— Улф и Хризеис са някъде, откъдето не могат да се върнат. Да отидем в библиотеката и да потърсим някаква следи от зашифрования му списък на вратите. Ако е включил в него и тази, през която са се измъкнали, тогава ще знаем как да я използваме и къде се намират.