— О, чувствам, че съм в тялото на жена — каза тя (то).
Кикаха кимна и инжектира серума на истината в ръката й. Изчака шейсет секунди и едва тогава започна да извлича информацията, която им трябваше. Събирането на необходимите факти му отне по-малко време, отколкото бе трябвало на серума да подейства.
Оказа се, че Повелителите са били в грешка относно точния брой на Звънарите. Те бяха петдесет и един, а не петдесет, и Звънарите естествено не бяха разсеяли заблуждението на враговете си. „Допълнителният“ Звънар се казваше Табуз. Той бе останал в биолабораториите на двореца през по-голямата част от времето и там се бе занимавал със създаването на нови Звънари. Когато бе обявена тревога за издирването на Кикаха, той се бе присъединил към останалите. Не бе имал шанса да направи кой знае какво, но поне бе успял да помогне на Граумграс да надделее над Нимстоул и бе асистирал при прехвърлянето му в неговото тяло.
Озовал се в тялото на дребния Повелител, Граумграс бе възнамерявал да опита още веднъж да се справи с двамата противници на Звънарите. Преди това обаче бе заповядал на Табуз да се телепортира на Земята със собствената си камбана и знанията, които имаше, в случай че Граумграс се провалеше. Там, в тази най-забутана измежду всички вселени, той трябваше да изработи нови Звънари, които да поемат в нов поход.
— И коя врата използва той? — попита Кикаха.
— Същата, през която избягаха Улф и Хризеис. Тя води към Земята.
— Откъде знаеш това?
— Намерихме зашифрования бележник на Улф, разчетохме го и така научихме за тази врата. На Табуз бе наредено да я използва, ако ситуацията наложи да напусне спешно двореца и се скрие някъде.
Кикаха бе шокиран, но след като размисли реши, че по-скоро трябва да е доволен. Сега вече имаше две причини да отиде на Земята. Първата, най-важната, бе да издири Табуз и да го убие, преди той да е сложил началото на ужасния проект. На второ място, трябваше да намери Улф и Хризеис и да им съобщи, че вече могат да се върнат у дома. В случай че пожелаеха, разбира се, защото той не се съмняваше, че Улф ще поиска да помогне на двамата им с Анана да ликвидират Звънаря.
Той смени камбаната на главата на Анана. Петнайсет минути по-късно съзнанието на Граумграс бе извлечено обратно. После сложи на главата й камбаната с нейното съзнание. След двайсетина минути тя отвори очи и извика името му. Той я прегърна, а тя се разплака. Разказа, как е имала усещането, че мозъкът й е отсечен и поставен в центъра на черно и празно пространство. Спомена как през цялото време се е страхувала, че нещо може да се случи с Кикаха и тя завинаги ще остане прикована в онази камбана. Беше сигурна, че ще полудее, а мисълта, че може да остане луда до края на дните си, я бе хвърлила в още по-голяма тревога.
Кикаха се опитваше да я успокои и когато му се стори, че се бе посъвзела, той й разказа какво бе научил. Анана заяви, че трябва да отидат на Земята. Но първо трябва да се отърват завинаги от Граумграс.
— Това е най-лесното — успокои я той. — Ще излея пластмасов куб около камбаната и ще я поставя в музея. По-късно, когато намеря време — искам да кажа, ако се върна от Земята — ще го предам в Таланак. Мисля, че е редно да го прехвърлят в осъден на смърт престъпник и да го убият. А междувременно, да се приготвим за отиване до Земята.
Той провери бележника за пълната информация, която му бе необходима. Вратата телепортираше до древна врата в южна Калифорния, макар точното място да не бе упоменато.
— Изпитвал съм известни пристъпи на носталгия по Земята от време на време — призна Кикаха, — но общо взето успявах да ги преодолея. Този свят е моят — този свят на многото нива, на зелените небеса и на митичните животни. Земята изплува в главата ми като един голям сив кошмар, когато се замисля за възможността да бъда прикован за остатъка от живота си на нея. Но… все пак понякога ми става мъчно.
Той замълча, после продължи:
— Не е изключено да се задържим там. Ще ни трябва пари. Чудя се дали Улф не е скътал някоя сумичка някъде.
Компютърът му каза къде се намира склада със земната валута. Кикаха се върна с особена усмивка на лицето и пътна чанта в ръка.
— Купища американски доларови банкноти — каза той. — Огромно количество банкноти от по сто долара, плюс една дузина редки банкноти от по хиляда. Всички от емисии преди 1875 година! — Засмя се и допълни: — Няма как, ще трябва да се задоволим с тях. Кой знае, можем да ги пласираме на колекционери. Освен това какво ни пречи да вземем малко скъпоценни камъни?
Той програмира машините да изработят дрехи за него и Анана. Те разполагаха с информация за модата от средата на четиридесетте.