— Още не знам. Но е нещо повече от счетоводни фокуси.
— Прав си. Кой ще си дава толкова труд заради някакво финансово нарушение?
— Тогава да започнем от началото — предложих аз.
— Добре. Какво стана в началото?
— Най-напред Лайза, също като мен, е била пратена да работи по сметките на „Морис Нетуъркс“.
— Вероятно са избрали и двама ви заради липсата на познания по корпоративни финанси.
— Добро предположение.
— Защото са адвокати и защото Бари със сигурност — а освен него може би Сай, Бронсън и други — е знаел, че „Морис“ подправя сметките. Никой не е искал да се замесва. Трябвал им е наивник, който да опере пешкира при необходимост.
Следвайки същата линия, аз продължих:
— А ако нещата излязат на бял свят, фирмата може да прехвърли цялата помия към нас. Съдружниците заявяват, че от патриотични подбуди са подкрепили онази армейска програма, без да подозират колко некадърни и глупави са служителите от военния съд.
— Но също като теб Лайза вероятно е разкрила измамата. Трябвало да я премахнат.
— Точно така.
— Само че как са я усетили?
— Когато започна да ме гризе любопитството, аз пратих по факса ревизията на брат си, който е гений на бизнеса. Той проучи ведомостите и ми каза за какво трябва да се тревожа.
— Върни се на Лайза, ако обичаш.
— Не съм се откъсвал от нея. Какво са работили другите жертви?
— Водеща на телевизионно предаване, счетоводителка, юристка от Комисията по ценните книжа и борсите… ох, по дяволите.
— Именно. Лайза се натъква на нещо подозрително, вероятно не го разбира и предава финансовите данни на Джулия Кътбърт, счетоводителка, и Ан Каръл, юристка от КЦКБ, за да й ги разтълкуват.
— Но как е разбрала фирмата?
— Според мен чрез Хал Мериуедър.
— Защо?
— Хал получава по два пъти дневно разпечатки от сървъра. Предполагам, че след като Лайза е пратила данни по електронната поща на Кътбърт и Каръл, Мериуедър е разпознал адресите на КЦКБ и счетоводната фирма на Кътбърт.
— Ами Фиорио?
— Може би Лайза е искала чрез нея да изкара всичко наяве. Не знам нито каква е нейната роля, нито защо е убита.
И тогава Джанет съвсем логично запита:
— Ами аз? Лайза не ми е споменала и думичка за това.
— Мислих по въпроса.
— Продължавай.
— В електронните писма на Лайза до теб, Кътбърт и Каръл става дума за пратки. Мисля, че им е пратила данните от ревизията, а Мериуедър е предположил, че и ти си ги получила.
Всъщност изграждах безумни теории. Свързвах невидими точки. Но от тях се получаваше очертание.
След малко Джанет каза:
— Значи са пратили наемен убиец срещу Лайза и другите, за да погребат тайната.
— Да. Впрочем помоли ли твоя приятел от Бостън да провери „Гранд Вистас“?
— Помолих го. Трябва пак да му се обадя, нали?
Да, трябваше. Разбрахме се веднага след това да ми позвъни. Върнах се във всекидневната, където Спинели и неговите приятели седяха на дивана с пушки на коленете и напрегнато зяпаха повторение на някаква стара серия от „Маями Вайс“. Ченгетата страшно обичат да гледат филми за себе си.
Отделихме няколко минути за проверка на подготовката. Най-напред Чарли изнесе кратка лекция за уязвимите места и входните точки на моя апартамент. Жилищният блок беше строен преди петдесетина години, когато строителната технология предвиждала тежки стоманени греди, масивни тухлени стени и дебели междуетажни плочи. Ако сградата беше по-нова и не тъй масивна, обясни той, нападателите биха могли да проникнат с насочен взрив през стените или тавана, но тук няма начин. Отговорих, че точно това ме е привлякло в обявата за продажба. Стана му много смешно.
После той ми показа електронното устройство, което беше монтирал на пода на мъничкото балконче до хола — черно килимче, действащо като електрическа ограда, само че токът се включваше от допир и вибрация. Чарли ме увери, че ако случайно изляза на балкона, нямало да пострадам особено. Щяло да ми се размине с малко изгорели косми и няколко разклатени зъба, защото напрежението било предвидено за зашеметяване, а не за убийство. Прозорците ми бяха закрити с черна хартия и свързани със сензори за движение. Под вратата минаваше кабелът на миниатюрна камера, наблюдаваща коридора. В хола срещу вратата бяха монтирани четири метални щита, каквито използват антитерористичните екипи за предпазване на стрелците си.
След като обсъдихме всички тия прелести, Бил ме попита:
— Какво те кара да мислиш, че ще дойде скоро?
— Имам предчувствие.
— Откъде изобщо ще знае, че си тук? — обади се Чарли.
— Знае, защото те следят мен и Джанет от няколко дни.