Какво ли имаше в това куфарче? Може би отбранителните планове на Пхенян. Или заповед за ликвидиране на алчния, зъл премиер на Ботсуана, който тихомълком поддържа връзки с терористите.
— Никога не съм срещала човек, който да работи в… — Тя зърна как веждите му почват да се навъсват и припряно добави: — Е, на онова място.
— Откъде знаеш?
— О… разбира се.
Тя кимна, сякаш беше съвсем логично.
След малко той каза:
— Дай да сменим темата. Бих предпочел да поговорим за теб. Например откъде си?
— Едно малко градче в Канзас. Но напуснах отдавна.
Разбира се, той знаеше това. Както и че не просто е напуснала Канзас, а е избягала при първата възможност. Знаеше, че е гениална математичка, има две по-малки сестри, напуснала е Канзас на седемнайсет години и след като завършила математика в Делауерския университет, получила магистърска степен по счетоводство в Бостън. Справила се добре. Водещи фирми я обсипали с предложения за работа. Беше специализирала корпоративно данъчно право и имаше изключителна дарба да организира недосегаеми офшорни сметки. Взимаше по 350 долара на час — твърде висок хонорар за служителка, но фирмата я представяше на заинтересованите клиенти като магьосница на пролуките в законодателството. Етажерките в апартамента й бяха претъпкани с дебели счетоводни наръчници и романтични книжлета, по чиито корици примрели жени висяха безсилно в могъщите прегръдки на загорели мускулести мъже. Навярно бе приела работата във Вашингтон, защото столицата гъмжеше от властни мъже с интересен живот, за един от които би искала да се омъжи.
През следващия час той усърдно я водеше назад през миналото й, задаваше идеално подбрани по тема и време въпроси, които й позволяваха да се представи в най-добра светлина — нелека задача за една счетоводителка. Тя обичаше да говори за себе си и тръпнеше до мозъка на костите при мисълта, че подобен мъж е очарован от нея.
Джулия продължаваше да бъбри безгрижно, когато в осем и половина той разсеяно погледна часовника си.
— О… Боже мой… Джулия, виж какво направи.
— Какво?
— Аз никога не губя представа за времето. Никога.
— Едва осем и половина е — възрази тя.
Той се престори на смутен.
— В шест сутринта трябва да се явя на подробен доклад. Ще се нуждая от бистър ум. Да те изпратя до колата. Къде си паркирала?
Тя не се усъмни нито за миг, че поканата е проверка. Откажеше ли любезно, той щеше да си направи извода, че все още търси компания. Щеше да последва миг неудобство, после сбогом и вече никога нямаше да види хубавеца от ЦРУ.
Джулия разкри зъби в широка усмивка и грабна чантата си.
— В подземния гараж отсреща.
— Аз също.
Той хвърли на бара петдесетачка за питиетата плюс солиден бакшиш, вдигна куфарчето, хвана я за лакътя и й помогна да се изправи.
Продължиха да разговарят приятелски, докато стигнаха до нейната кола в гаража. Той й отвори вратата, после пристъпи от крак на крак и каза малко смутено:
— Джулия, аз… Тази вечер беше много приятна за мен. Наистина.
— И за мен.
Топката отново бе в неговата половина и той изведнъж стана нервен, сякаш се колебаеше какво да направи или да каже сега. Очарователно. Този безстрашен мъж, който можеше да застане срещу най-жестоки заплахи, се оказваше всъщност плах като кученце. Той каза:
— Бих те поканил на едно питие в моя апартамент… но не тази вечер.
— Защо?
— Гостуват ми още двама агенти. Повечето момчета не държат апартаменти в столицата. Когато се връщат за доклад, позволявам им да използват моето жилище. — Той се усмихна печално и добави: — По време на мисии живеем в постоянно състояние на страх и тревога. Понякога… е, добре е сам да си готвиш, да бъдеш с приятели, с хора, на които можеш да се довериш.
Пеперудата в корема й отново запърха. Толкова беше увлечена да говори за себе си и тъй егоистично държеше само на своите романтични потребности, че почти бе забравила колко суров е неговият живот. Този мъж можеше да загине всеки момент.
Джулия го стисна за ръката и се вгледа развълнувано в контактните лещи, които придаваха на очите му онзи чудесен морскосин блясък.
— Моят апартамент не е много далече — каза тя. — Знам, че за теб е късно… но искаш ли да пийнем по едно за лека нощ?