Набързо прелистих техническите брътвежи за гигабайтове, честоти, маршрутизатори, комутатори, после десетки чертежи, бизнес планове и финансови оценки, от които ставаше ясно, че момчетата на Джейсън са размазали конкуренцията. Следващото най-добро предложение беше с двайсет и пет на сто над това на Морис. Оттук нататък работата ставаше все по-напечена.
На 15 ноември Министерството на отбраната публично бе обявило „Морис Нетуъркс“ за победител. Един ден по-късно адвокат на „Ей Ти енд Ти“ бе посетил Отдела по договорите в Пентагона и бе задал редица актуални въпроси. Научил, че за „Морис Нетуъркс“ е направено озадачаващо изключение. Отпаднали са изискванията за сътрудници със секретен достъп на най-високо ниво.
Оттук идва основата за възражение номер едно от страна както на „Ей Ти енд Ти“, така и на „Спринт“. Защо е било отменено въпросното условие?
Възражение номер две беше по-мъгляво и многословно, но в крайна сметка настояваше да се изясни как изобщо е възможно „Морис Нетуъркс“ да изпълни задачата на предложената цена.
Затворих последния документ и вдигнах очи. До мен Сали продължаваше да прелиства папките. Имаше най-малкото един ден преднина, а още не беше свършила. Добрите адвокати четат бързо — това е доказан факт. Спомних си как Сай ме осведоми, че едва успяла да надхвърли средното ниво в курса и неволно се зачудих как е стигнала и дотам.
Озърнах се към Сай и отбелязах:
— Много интересно.
Той се разсмя.
— Заслужаваме по шест стотачки на час само задето четем тоя словесен боклук.
— Шест стотачки на час?
— Това е таксата ми в момента.
Олеле. И като го казах, точно това си помислих: олеле. За една сутрин Сай изкарваше повече от месечната ми заплата.
— Може ли да задам няколко въпроса? — попитах аз.
Бари се усмихна сладникаво и отвърна:
— Разбира се. Кое не разбираш, Шон?
— Бари, казах ли, че не разбирам нещо?
— Ъъъ… не. Съжалявам, ако съм те засегнал.
Изобщо не съжаляваше и аз тъкмо обмислях как точно да го усмъртя, когато Сай ми метна строг поглед.
Категорично не бях в настроение за нова лекция как всички трябва да сме първи приятелчета, да си разменяме майтапи и тъй нататък, затова попитах:
— Защо Министерството на отбраната е отменило изискването за достъпа?
— Беше излишно — отговори Бари. — Онзи, който е писал условията, явно не е имал представа как действат комуникационните мрежи. Всъщност съвсем типично за държавните и военни служители.
Мистър Босуърт май заслужаваше гарота. Постепенното затягане е крайно болезнено… Но премълчах и попитах:
— Морис ли помоли министерството да го отмени?
— Изчете ли цялостните условия? — попита Сай.
— Изчетох ги.
— Видя ли, че става дума за денонощно работеща мрежа, свързана с хиляда и петстотин сайта?
— Да.
— И спомняш ли си изискванията за персонала?
— Варираха според проектите. От сто и петдесет до петстотин оперативни работници и администратори.
— Много добре — вметна Бари.
Само за сведение държа да отбележа, че не ми трябваше нито похвалата, нито снизхождението му и аз отхвърлих гаротата. Реших, че заслужава да бъде обесен на вратовръзката си „Гучи“. Всъщност вече го виждах как рита с изхвръкнали от орбитите очи, когато добави:
— Достъпът на най-високо ниво струва приблизително двеста и петдесет хиляди на глава и освен това се получава минимум след година. Това повишава стойността на програмата с десетки милиони.
— Е, и?
— И Морис просто изтъкна, че изискването е неразумно. Абсурдно пилеене на парите на данъкоплатеца.
— Наистина ли?
Бари отговори:
— В договора са включени клаузи, според които Министерството на отбраната има право да проверява сигурността в „Морис Нетуъркс“, тъй че другото става излишно. Разбира се, нямаше нищо лошо и в това, че кандидатите искаха да направят най-ниското предложение.
Сали вдигна очи и каза:
— За мен е напълно логично.
Но за мен все още не беше логично и аз попитах:
— Тогава защо „Ей Ти енд Ти“ и „Спринт“ протестират?
Двамата се спогледаха някак странно. След кратко мълчание Сай ме осведоми: